Усмихнатият труп

Ървинг обитаваше едно от онези пастелни кубчета, които минават за кабинети. Няма покрив, няма врата, но притежава стени. Ървинг е висок само метър и шейсет. Дори и това ми стига, да го заобичам. Не срещам често мъже точно с моя ръст. Рошавата кафява коса обграждаше плешивото петно на темето му като цветни венчелистчета. Носеше бяла риза с навити до лактите ръкави, връзката му беше разхлабена. Лицето му бе обло и розовобузо. Приличаше на плешиво херувимче. С нищо не напомняше на върколак, какъвто всъщност беше. Дори ликантропията не лекува оплешивяването.

Никой в сейнтлуиския „Пост Диспач“ не знаеше, че Ървинг е прев-ръщач. Това е заболяване и дискриминацията спрямо ликантропите е незаконна, но, както и при хората със СПИН, работодателите престъп-ват закона въпреки това. Е, може би ръководството на вестника щеше да се окаже либерално и с широки разбирания, но аз бях на мнението на Ървинг. Предпазливостта на първо място!

Заварих го на стола зад бюрото му. Аз самата се облегнах на прага на кубчето-кабинет.

- Как върви? - попита приятелят ми.

- За забавен ли се смяташ или просто имаш дразнещ навик? - поинтересувах се.

Той се ухили:

- Просто съм общителен. Питай приятелката ми!

- Обзалагам се!

- Та к'во стаа, Блейк? И, моля те, кажи ми, че каквото и да става, е годно за запис, а не обратното.

- Как ти се струва идеята да напишеш статия за готвещия се нов закон за зомбитата?

- Ми може - отвърна той. Присви подозрително очи. - Какво ще

искаш в замяна?

- Тази част не става за запис, Ървинг, поне засега.

- Естествено! - той ми се намръщи. - Продължавай!

-Трябва ми цялата информация за Харолд Гейнър, с която разполагате.

- Това име не ми говори нищо - призна той. Трябва ли?

Веселостта бе изчезнала от погледа му и сега ме гледаше сериозно.

Съсредоточаваше се напълно, когато надушеше някоя статия.

- Не е задължително - отвърнах аз. Предпазливост! - Можеш ли да се сдобиеш с информацията?

- В замяна на статия за зомбитата?

- Ще те разходя из всички заводи, които използват зомбита. Можеш да водиш фотограф и да щракаш труповете!

Очите му светнаха.

- Серия статии с много ужасяващи снимки. На централното място -ти. Красавицата и Звяра. Издателят ми вероятно ще се хване.

- И аз така си помислих, но не съм сигурна за централното място.

-Хей, шефът ти ще го хареса! Публичността значи и повече

работа.

- И продава повече вестници.

- Така си е - съгласи се Ървинг. Погледа ме известно време. Стаята бе почти тиха. Повечето служители си бяха тръгнали. Езерцето светлина тук бе едно от малкото. Ървинг ме бе чакал. Толкова по въпроса, че пресата никога не спи. Тихото дихание на климатика запълваше покоя на ранната вечер.

-Ще видя имаме ли Харолд Гейнър в компютъра - заяви той накрая.

Усмихнах му се:

- Хубав номер - да запомниш името само от едно споменаване.

- В крайна сметка съм опитен журналист - отвърна той. Завъртя пресилено стола си към клавиатурата на компютъра. Надяна си въображаеми ръкавици и нагласи дългата опашка на смокинга си.

- О, я стига! - усмихнах му се по-широко.

- Не припирай маестрото! - Ървинг написа няколко думи и екранът оживя, след което приятелят ми призна: - Имаме го. Разполагаме с доста нещо за него. Ще отнеме цяла вечност да го разпечатам! - Той завъртя стола си, за да се обърне към мен. Лош знак. Поде: - Виж какво ще ти предложа. Ще опаковам папката с все снимките, ако имаме такива. Ще ти ги връча право в сладките ръчички.

- И къде е уловката?

Ървинг сплете пръсти на гърдите си.

- Моля ти се, никакви уловки. Правя го от добро сърце.

- Добре, донеси ги в апартамента ми.

- Защо не се видим при „Мъртвеца Дейв“? - предложи върколакът.

- „Мъртвецът“ е долу във вампирския квартал. Каква работа имаш пък ти натам?

При все сладкото си херувимско лице, той ме наблюдаваше много внимателно.

- Носят се слухове, че има нов Господар на Града. Искам статия.

Само поклатих глава:

-Значи се навърташ около „Мъртвеца Дейв“, за да намериш информация?

- Точно така.

- Вампирите няма да говорят с теб. Приличаш на човек.

- Благодаря за комплимента! - ухили се Ървинг. С теб обаче ще говорят, Анита! Знаеш ли кой е новият Господар? Дали може да се срещна с него. или с нея? Да взема интервю?

- Исусе, Ървинг, нямаш ли си достатъчно проблеми и без да се забъркваш с този вампирски крал?

- Значи е мъж.

- Това беше просто обрат на речта - възразих.

- Знаеш нещо! Знам, че знаеш!

- Това, което знам е, че не би желал да привличаш вниманието на вампир-повелител. Те са зли, Ървинг!

- И самите вампири се опитват да се издигнат сред каймака на обществото. Искат позитивна популярност. Едно интервю за това какво възнамерява да прави Господарят с вампирското общество. Представата му за бъдещето. Ще е много спретнатичко и приповдигнато. Никакви шеги за трупове. Без сензации. Чиста журналистика!

-Аха, да бе. На страница с вкусно заглавийце: ГОСПОДАРЯТ ВАМПИР НА СЕЙНТ ЛУИС ПРОГОВАРЯ!

- Мда, би било страхотно!

- Пак си се надишал с печатарско мастило, Ървинг!

- Ще ти дам всичко за Гейнър, което намеря. Снимки.

- И откъде знаеш, че имаш снимки? - попитах.