Усмихнатият труп

Най-голямата буца беше влажна и гладка, около дванайсет сантиметра дълга. Беше с приятен, розов цвят. Представляваше парче от дебелото черво. До нея лежеше малко по-малка бучка. Взирах се в нея, но колкото по-дълго я зяпах, толкова по-малко ми приличаше на нещо. Можеше да е хапка месо от каквото и да е животно. Да му се не види, то и червата не беше задължително да са човешки. Но сигурно бяха - иначе нямаше да съм тук.

Побутнах по-малкото клъбце с облечения си в ръкавица пръст. Този път се бях сетила да надяна хирургическите ръкавици. Точка за мен. Кълбото беше мокро, тежко и плътно. Преглътнах с усилие, но не се доближавах до разпознаването му. Двете парчета бяха като хапки, паднали от устата на котка. Трохи от масата. Исусе. Изправих се.

- Следващият!

Гласът ми беше стабилен и спокоен. Изумително.

Бяха нужни четирима, които да дърпат в ъглите, за да отлепят чаршафа от леглото. Мерлони изруга и изтърва своя край.

- По дяволите!

По ръката му и върху бялата риза покапа кръв.

- Ти кво, оцапа си ризката, а? - попита Зербровски.

- Да бе, да ти го начукам! Тука е същинска кланица!

- Предполагам, че собственичката не е имала време да почисти преди да дойдем, Мерлони - казах. Стрелнах с поглед леглото и останките от собственичката. Но упорито върнах погледа си към полицая. Или ченгето-жабарче не може да преживее една-две пръски?

- Мога да преживея всичко, което ми сервираш, дребосъчке - заяви

той.

Намръщих се и поклатих глава:

- Обзалагам се, че не можеш!

- Хей, и аз искам да участвам в облога! - намеси се Зербровски. Долф не ни спря с думите, че сме на местопрестъпление, а не при

букмейкър. Знаеше, че имаме нужда от това, за да останем на себе си. Не можех да се взирам в останките и да не се майтапя. Не можех, иначе щях да откача. Ченгетата имат възможно най-странното чувство за хумор, защото така им се налага.

- На какво се обзалагаш? - попита Мерлони.

- Вечеря за двама в „При Тони“ - заявих.

Зербровски подсвирна:

- Висок залог, много висок!

- Мога да си позволя да платя сметката. Сключваме ли сделката? Мерлони кимна и ми подаде окървавената си длан:

- С жена ми не сме излизали от години!

Стиснах му ръката. Студената кръв полепна по хирургическите ми ръкавици. Беше гъста и сякаш се просмукваше в кожата, което всъщност не беше вярно. Просто илюзия на сетивата. Знаех, че когато сваля ръкавиците, ръцете ми отдолу ще са сухи и покрити с талк. Но при все това беше гадно.

- И как ще докажем кой е по-корав? - попита Мерлони.

- Тук, сега, веднага. - Става.

Съсредоточих се отново върху клането с новопридобита целеустре-меност. Щях да спечеля облога. Не можех да допусна Мерлони да ме победи. Така имаше върху какво да се концентрирам, а не просто да зяпам бъркотията на леглото.

На матрака лежеше лява половина от гръден кош. Към него все още бе прикрепена гола гърда. Собственичката на дома? Всичко бе ярко, пищночервено, сякаш някой бе изливал кофи с боя на леглото. Трудно беше да се различат парчетата. Имаше лява китка малка, женска.

Вдигнах ръката - отпусната, ни следа от ригор мортис³⁰. На третия пръст имаше сватбена халка. Разтърсих китката.

- Няма ригор мортис. Как мислиш, Мерлони?

Той се втренчи в дланта. Не можеше да допусне да го надскоча, тъй че си поигра с ръката, въртейки я в китката.

- Може да е настъпил и отминал. Знаеш, че първото вкочаняване е краткотрайно.

- Сериозно ли предполагаш, че са минали почти два дни? - поклатих глава. - Кръвта е твърде прясна. Не, просто още не се е вкочанила. Престъплението е на няма и осем часа.

- Не е зле, Блейк - кимна той и побутна гръдния кош достатъчно силно, за да разлюлее гърдата. - А от това какви заключения си вадиш?

Преглътнах мъчително. Канех се да спечеля облога.

- Не знам. Да видим. Помогни ми да го обърна. - взирах се в лицето на Мерлони, докато го казвах. Дали не пребледня леко? Май да.

- Добре.

Другите трима стояха настрани и гледаха представлението. Ами нека. Беше много по-добре, отколкото да мислят за ставащото като за работа.

Ние с Мерлони преместихме гръдния кош настрани. Внимавах да му оставям по-месестите участъци, тъй че накрая на практика опипваше труп. Дали гърдата под пръстите му си е цица като цица? Има ли значение, че е кървава и студена? Мерлони ми се стори леко прежълтял. Предполагам, че имаше значение.

Вътрешностите на гръдния кош бяха остъргани точно както при господин Рейнолдс. Чисто и кърваво гладко. Оставихме ребрата отново да паднат на леглото. Заляха ни пръски кръв. Личаха по-добре по бялата риза на партньора ми, отколкото по моето синьо поло. Точка за мен.

Той се намръщи и бръсна кървавите капки. Размаза кръвта от ръкавиците си по ризата. Затвори очи и си пое дълбоко дъх.

- Добре ли си, Мерлони? - попитах. - Не искам да продължаваш, ако това те разстройва!

Той ме стрелна с поглед, после се ухили. Много неприятна усмивка.

- Още не си видяла всичко, маце! А аз го видях.

- Но докосна ли всичко?

Струйка пот протече по лицето му.

- Не искаш да пипаш всичко това.

Свих рамене:

- Ще видим!