Усмихнатият труп

Хукнах към банята. Мерлони тъкмо излизаше оттам. Нямах време да вкуся победата. Бях твърде заета да освобождавам стомаха си.

28

Бях опряла чело в студения линолеум в банята. Чувствах се по-добре. Какъв късмет, че не бях имала време да закуся!

На вратата се почука.

- Какво? - провикнах се.

- Долф е. Мога ли да вляза? Обмислих въпроса му.

- Ами, да.

Той се появи с кърпа в ръка. Както предположих - от шкафа за бельо. Погледа ме известно време и поклати глава. Намокри кърпата в мивката и ми я подаде:

- Знаеш какво да правиш с нея.

Така е. Кърпата беше студена и много приятно охлади лицето и шията ми. Попитах:

- Връчи ли една и на Мерлони?

- Аха, той е в кухнята. И двамата сте истински задници, но беше забавно.

Успях да възпроизведа вяла усмивка.

- Сега, след като приключихме със самоизявяването, да имаш някакви полезни наблюдения? - Долф седна на затворената тоалетна чиния.

Аз останах на пода.

- Някой да е чул нещо, за разнообразие?

- Един съсед доловил някакъв шум призори, но отивал на работа. Казва, че не искал да се забърква в семейни скандали.

Втренчих се в Долф.

- Чувал ли е караници от съседната къща и преди?

Сержантът поклати глава.

- Боже, само да беше викнал ченгетата! - възкликнах.

- Смяташ ли, че ситуацията щеше да се развие другояче? - поинтересува се полицаят.

Замислих се за малко.

- Не за това семейство, може би, но нищо чудно да имахме хванато зомби!

- Разляното мляко³¹... - проточи Долф.

- Може и да не е така. Всичко тук е съвсем прясно. Зомбито ги е убило, след това се е мотало наоколо, докато похапне четирима души. Това не става бързо. Призори това чудо още ги е убивало.

- Ти така казваш.

- Запечатай района.

- Защо?

- Зомбито със сигурност е наблизо, имам предвид съвсем наблизо. Крие се и чака да падне нощта.

- Мислех си, че зомбитата могат да излизат денем - възрази Долф.

- Могат, но не обичат. Едно зомби няма да се покаже на слънце, ако не му наредят.

- Значи - най-близкото гробище - уточни той.

- Не е задължително. Зомбитата не са като вампирите или гулите. Не се нуждаят от ковчези и дори от гробове. То просто ще иска да се махне от светлото.

- Тогава къде да го търсим?

- В бараки, гаражи. навсякъде, където ще остане скрито.

- Значи може да е и в детска къщичка на дърво? - попита Долф.

Усмихнах се. Хубаво бе да знам, че още го мога.

- Съмнявам се, че зомбитата биха се катерили дори ако имат такава възможност. Забележи, че всички къщи са били едноетажни.

- Мазета?

- Да, но никой не е изтичал в мазето - казах аз.

- Щеше ли да помогне?

Свих рамене.

- Зомбитата не ги бива много по катеренето, по принцип. Това е по-бързо и по-жизнено, но. Е, мазето поне би могло да го забави. Ако там има прозорци, хората са щели да изкарат децата навън. - потърках яката си. - Зомбито избира едноетажни къщи с плъзгащи се врати. Си-гурно почива в някоя наблизо.

- Съдебният лекар казва, че трупът е висок, метър и осемдесет или осемдесет и нещо. Мъж, бял. Невероятно силен.

- Последното го знаем, а останалото наистина не е от помощ.

- По-добра идея ли имаш?

- Всъщност - заявих - искам всички офицери с приблизително подходящ ръст да вървят през квартала около час. След това районът се блокира.

- И се претърсват всички барачки и гаражи - уточни Долф.

- И мазета, тесни пространства, стари хладилници. - допълних.

- Ако го намерим?

- Пържим го. Докарай насам изтребителите.

- Зомбито ще бъде ли нападателно посред бял ден? - поинтересува се полицаят.

- Ако е достатъчно притеснено, да. Това тук е ужасно агресивно.

- Без майтап! - възкликна той. - Ще ни трябват поне дузина изтре-бителски екипи. Градът никога няма да се навие за това. Освен това, можем да извървим прекалено широк кръг. Да си го претърсваме цял ден и пак да изтървем плячката.

-Ще се раздвижи по тъмно. Ако сме нащрек, ще го намерим тогава.

- Добре. Защо ми се струва, че няма да помогнеш с претърсването?

- Ще се върна да помагам, но Джон Бърк отговори на обаждането

ми.

- Ще го водиш в моргата, а?

- Аха, навреме да се опитам да го използвам срещу Доминга Салвадор. Колко удобно! - казах.

- Добре. Искаш ли нещо от мен?

- Само достъп до моргата за нас двамата.

- Това е ясно. Наистина ли смяташ, че ще научиш нещо от Бърк?

- Няма да узная, докато не опитам - отвърнах.

Долф се усмихна.

- Старият опит от колежа, а?

- Забий едно за Гипър.

- Добре, отивай на гости в моргата и се разправяй с вуду-Джон. А ние ще обърнем целия шибан квартал с краката нагоре.

- Хубаво е да знаем, че и двамата имаме план за деня - захилих се.

- Не забравяй, че следобед трябва да навестим дома на Салвадор.

Кимнах:

- Аха, а пък тази нощ сме на лов за зомбита.

- Тази вечер слагаме край на гадорията - заяви Долф.

- Надявам се.

Той ме погледна с присвити очи:

- Нещо те притеснява в плана ни?

-Просто няма такова нещо като перфектен план. Сержантът помълча за малко и се надигна.

- Ще ми се този да е такъв.

- И на мен.

29

Моргата на Сейнт Луис е голяма сграда. Така и трябва да бъде. Тук свършва пътят на всеки, до чието смъртно легло не е стоял доктор. Да не споменаваме и за убийствата. В Сейнт Луис общата бройка е доста голяма.