Вече е все едно…

— За мене е удобно и така, щом искаш да е по този начин.

Тя бутна вратата, откачи веригата, сетне отвори и излезе в коридора.

— Почакай — каза му и го улови за ръкава. Ръката й изглеждаше съвсем бяла на фона на неговия тъмен костюм.

— След секунда някой ще повика асансьора и тогава ще бъде късно.

— Той наистина ли е… Искам да кажа, нали не целиш просто да ме изплашиш?

Дъфи се качи в кабината, дръпна решетката и натисна бутона за слизане. Остави я да пропадне до средата, след което прекрати спускането, като отвори решетката. Измъкна се навън с усилие, оставяйки клетката между етажите.

— Това прилича ли ти на детска приказка?

Анабел се взря в Кетли без да помръдне, но шията й леко се издължи. Едната й ръка се повдигна към устата.

— Мъртъв ли е?

— А ти да не мислиш, че е задрямал? Разгледай го, бебчо, виж му ръцете и краката. Нима може да се спи в подобна поза?

Тя се обърна към него ядосана.

— Добре де, направи нещо!

Той бутна шапката на тила си.

— Започвам да се питам дали наистина си толкова тъпа, колкото изглеждаш. Като гледам как работи мозъчето ти, май си по-завеяна и от някой наркоман. Да направя нещо ли? Добре, какво искаш да направя? Да се обадя на ченгетата ли? Да повикам линейка ли? Какво?

Анабел посегна с две ръце и прибра косата си зад ушите. Извърши го несъзнателно.

— Но ти сигурно знаеш какво да предприемеш — отвърна.

Известно време Дъфи остана загледан в Кетли с нерешителна физиономия, после се приближи и го сграбчи. Дръпна го за ръката и за рамото. Доста се шокира, когато ръката се обърна наопаки в лакътя. На този тип почти не му бяха останали здрави кости. Смъкна Кетли с теглене от покрива и колкото се можеше „по-нежно“ го положи на пода. Краката на трупа се подгънаха, но не в коленете, а по средата на пищялите. Уилям почувства как се изпотява. Пъхна ръце под мишниците на мъртвеца, завлече го в апартамента и го просна в антрето.

— Защо го внасяш тук? — Гласът й беше станал с половин тон по-висок.

— Стига си дрънкала — рече той, оглеждайки с отвращение кръвта по ръцете си. — Този юнак ще ти пооплеска бърлогата, но по-добре така, отколкото да загазиш самата ти.

Върна се при асансьора и внимателно провери покрива. Дървенията беше изцапана с кръв.

— Дай мокър пешкир — каза Дъфи.

Тя влезе в жилището, като предпазливо заобиколи Кетли. Уилям стоеше до асансьора и я наблюдаваше. Рече си, че нервите й си ги бива. Анабел се появи отново с навлажнена кърпа за ръце. Той я взе от нея и старателно избърса кървавите петна. След това си изтри ръцете в кърпата и грижливо я сгъна. Влезе в апартамента и остави пешкира върху гърдите на трупа. Жената го последва, като отново мина на разстояние от Кетли, прибирайки плътно до себе си полите на зеления халат.

— Би ли надникнал дали парите са все още у него? — помоли тя.

Дъфи я изгледа строго.

— Кое те кара да мислиш, че вече не са там?

— Казах го просто така. Имах предвид дали не би взел парите от Кетли.

Той се намръщи.

— Противно ми е да се занимавам с тази особа. Трошлива е.

Тя се приближи до него и се взря в мъртвия.

— Няма ли скоро да се вкочани? — попита. — Май ще е по-добре да го поизопнеш малко, преди това да е станало.

— За Бога! — възкликна Дъфи, но коленичи и внимателно издърпа краката на Кетли. Единият от пищялите му щръкна през крачола на панталона. Дъфи се изправи и хвърли поглед наоколо. Отиде до стенната закачалка и избра един бастун. Сетне се върна при трупа, постави върха на бастуна върху костта и натисна. Крайникът се изпъна. Направи същото и с другия крак.

Лицето на Дъфи беше леко прежълтяло, а горната му устна лъщеше от пот. Усещаше как започва да му се повдига от Кетли. Закачи ръката му с дръжката на бастуна, настъпи с крак тялото и дръпна внимателно. Ръката се измъкна изпод мъртвия Кетли, отпусната като буксирно въже.

Главата беше клюмнала върху дясното рамо. Кожата около врата беше цепната. Уилям оправи и нея с помощта на бастуна.

— Да му скръстя ли ръцете? — попита, колкото да каже нещо. През цялото време, докато се занимаваше с Кетли, Анабел беше стояла отстрани и беше наблюдавала.

— Вземи парите! — настоя тя.

Дъфи я погледна, присвил очи.

— Остави ги, където са, и ми дай нещо за пиене — рязко отвърна той.

Тя се запъти към хола и Уилям я последва. Внезапно си даде сметка, че продължава да стиска бастуна. По него имаше петна кръв. Отиде и го сложи до Кетли. После се върна във всекидневната.

Анабел беше застанала до масата и приготвяше доза скоч. Той пое чашата от нея, преди да беше успяла да добави содата, и изля течността в гърлото си. Уискито беше хубаво. Меко, стопроцентово, без остра, парлива жилка. Почувства го в корема си като малко топло възелче. Вдигна шишето от масата и си наля още.

— Ти ли го уби? — рече Дъфи, хвърляйки към нея поглед над ръба на чашата.

Тя кръстоса ръце пред гърдите си, онемяла за секунда, след което каза:

— Убит ли е?

Дъфи отпи от уискито.