Вълка

Колкото до Анджела, тя в момента стоеше до мен на терасата и си наливаше чаша изстудено вино, цялата сияеща в жълтата си рокля, докато слънцето огряваше загорялата ѝ кожа и изящните ѝ мускули. Анджела беше изпълнила задачата си. Тя беше изпратила нейните камористи на север, чак във Флоренция, където те трябваше да издирят и да избият всички известни терористи, действащи в големите градове. Заедно с Дейвид Лий Бърк и членовете на „Безшумната шесторка“ после тя съсредоточи усилията си върху Раза и неговата мрежа. Анджела беше безмилостна, не приемаше никакви извинения и никакви предложения за сделка с терористите.

„Бях чувал и преди за нея и действията ѝ — каза ми Дейвид Лий Бърк една вечер в Рим, — но видяното надмина чутото. Тя е хладнокръвна, безпощадна и решителна. Щом Стрега ти вдигне мерника, не ти остава нищо друго, освен да си поръчаш надгробна плоча.“

Стрега удряше бързо и решително.

Само в един от кварталите на Неапол нейните хора ликвидираха осем души, за които се мълвеше, че са законспирирани терористи. В Рим и Флоренция групата ѝ осуети две нападения на Раза и предотврати бомбен атентат на туристически кораби в Маргелина. Беше наистина безпощадна. Действаше, ръководена от съществуващите от векове принципи на Камора — убивай всеки, който се изпречи на пътя ти, и оставяй след себе само руини и кръв.

Тя напълно си заслужаваше репутацията на един от най-жестоките мафиотски босове в Европа, а аз имах късмета, че тя беше на моя страна.

— Той измисли ли име на кучето? — попита Анджела.

— Хюго — отвърнах аз. — Сега е на фаза „Виктор Юго и Александър Дюма“. Едва успях да го разубедя да не кръсти кутрето на един от мускетарите.

— Ябълката не пада по-далеч от дървото. — Тя се усмихна. — Спомням си, че и ти някога беше на същата фаза. Фаза, която, ако не ме лъже интуицията, още не си надраснал и преодолял.

— Джак забеляза засилената охрана и не остана много доволен. И кое хлапе на неговата възраст ще е? Може пък Хюго да му помогне да не обръща внимание, на ставащото около него и да го върне в детството.

— Подбери подходящо име на кучето, остави ги да отраснат заедно и после ще видиш, че животното не само ще знае по всяко време къде е Джак, но ще следи за тези, които са в обкръжението му, за тези, който са му приятели, за тези, които са заплаха за него.

Моите две кучета, за които спомена… Те ме спасиха не един и два пъти. Баща ми навремето ми каза, че всяко от тези кучета струва повече от шестима от най-добрите му телохранители.

Аз кимнах в знак на съгласие, подпрян на тухлената стена на терасата, загледан в сина си.

— И той ще си има приятел — отвърнах.

— Той е син на баща си, Винсънт. Може да се справи с всяко предизвикателство, което животът му отправи.

— Сърцето ми се къса, като го оставям сам толкова дълго. През повечето време Джими и чичо ми са с него, но не могат да заместят истинския баща.

— Може би да е сам не е чак толкова лошо за него в момента.

Реших да сменя темата:

— Напоследък хвърли доста сили, за да разклатиш клетката на Раза. Предполагам, че вече е подушил кой му пречи на плановете.

— По-вероятно е да насочи вниманието си върху теб, а не върху мен.

— Защо? — попитах.

— Ти си по-известен. А всички терористи, независимо дали го признават или не, обичат да бъдат споменавани в новините. Ако докопа мен, най-много да му посветят няколко челни заглавия в италианските вестници. Но ако убие теб — богат и заможен американец, мафиотски бос или не — със сигурност ще получи много по-голямо и по-централно място в медиите.

— В момента успяваме да го забавим, но сме много далеч от това да разберем какви планове крои за мащабната си атака.

— Ние знаем повече, отколкото предполагаме. Например знаем, че главният му удар ще бъде нанесен в Европа, най-вероятно в Италия. Цялата му подготовка навежда на тези изводи. Акцията, която осуетихме, онази в пристанището, щеше да бъде най-големият атентат в историята.

— Някой от хората ти успя ли да събере полезна информация за предотвратения атентат на железопътната гара?

Анджела кимна.

— Един скицник — отвърна тя. — Не от онези, които използват студентите по рисуване. Този е с кожена подвързия и е скъп. Продават се само в магазините за луксозни стоки във Флоренция и Рим.

— Как това го свързва с Раза?

— Не съм сигурна дали го свързва. Но подобни скицници открихме и в две от конспиративните им квартири. Може да са били забравени или просто да е случайно съвпадение.

— Това го нямаше в полицейските доклади — отбелязах.

— И няма да го има. Един от хората ми се сдоби със скицника благодарение на връзките си в полицията. Сега е в нашите досиета.

— Какво има в този скицник? — попитах.

— Графики, нарисувани с въглен. Лоши копия на творби на Микеланджело, Караваджо и Рафаел. Също като тези, които открихме в двете квартири.