Вълка

— Струва си да ги проверим. Накарай някого да поразпита продавачите в магазините в двата града дали са виждали Раза и да им покаже негова фотография. Да видим дали версията ни ще съвпадне. Той обожава изкуството на Ренесанса и ако наистина е от онези терористи, които искат да оставят уникалния си почерк, защо да не унищожи това, което обича?

Анджела кимна.

— Притеснява ме, че твърде бързо и твърде лесно разкрихме членовете на неговата група. Те едва ли не ни снасят на тепсия неговите планове. Раза не е толкова глупав. Той е много по-хитър и едва ли така лесно би се разкрил.

— Което ще рече?

— Че ни подава само жертвени агнета. Специално ги е поставил под носа ни, за да ни внуши, че уж сме осуетили плановете му и сме внесли хаос и безредие в неговата организация.

— Докато той в това време се намира далеч оттук и планира истинските си големи удари — допълних аз.

— Действа извън полезрението ни, спокоен, че сме в пълно неведение за истинската му игра.

— Допусках, че може да се стигне до това. Изникват въпросите дали наистина Раза е толкова умен и хитър. И дали не го надценяваме.

— Нищо чудно и да е. Или пък може зад всичко да стои Владимир и да направлява действията му.

Анджела отиде до стъклената маса в средата на терасата и седна на удобното кожено кресло.

— Не е важно кой направлява действията му — изрече след миг. — Може през цялото време да са ни водили за носа, а може и да не са. Но този главен удар ще се случи скоро и ще се случи в родната ми страна.

— Защо си толкова сигурна?

— В Щатите няма никакви следи от хората на Раза. А и на него ще му е доста трудно да организира там операция от нулата. Прекалено много очи, насочени към него, прекалено враждебна среда.

— Друго?

— Той обича да размишлява върху плановете си и да си провежда срещите в музеите — отвърна Анджела замислено, сякаш повече на себе си, отколкото на мен.

— Така той хем се среща и обсъжда финансирането на неговите акции на публични места, хем задоволява любовта си към творците от Ренесанса. Тук му е по-лесно да го прави, отколкото в Америка.

— И вербува новите си последователи от Европа — добавих. — Това може да е свързано повече с доверието — да приема в организацията нови хора, които вече са му препоръчани от старите членове.

— Това е част от дейността му — отвърна Анджела. — Но той досега никога не се е опитвал да установи базата си за действия в тази страна. Не мисля, че истинските му намерения са такива, поне не и в момента. Няма смисъл. Той е млад терорист, който цели да си извоюва име и слава в неговия свят. Ако осъществи атака тук, колкото и добре да е планирана тя и колкото и разрушителна да е, той пак няма да излезе от сянката на Бен Ладен. Но, от друга страна, в Европа той има достатъчно свободен терен. Ако акцията е достатъчно мащабна, това ще го постави на първо място в списъка на най-опасните терористи. Ако това е целта му, значи е избрал Европа.

— Ако не иска да копира Бен Ладен и не желае да го сравняват с него, той няма да нападне финансови институции — отвърнах аз. — Остават културните забележителности.

— Което пък ще задоволи страстта му към изкуството — допълни ме Анджела. — Има логика.

Кимнах и се приближих към нея.

— Ако беше на негово място и искаше да оставиш уникалния си почерк, да накараш да те забележат и да взривиш някой културен паметник в Италия, избивайки при това възможно най-много хора, къде би ударила? — попитах.

— Ще трябва да е такова място, което да разтърси из основи цяла Европа. Както атентатите на единайсети септември разтърсиха Америка. Сещам се за половин дузина места, които биха били подходящи — Статуята на Давид във Флоренция, „Дуомо“ Наклонената кула в Пиза, Ватикана, Колизеумът, Канале Гранде във Венеция.

— Добре ли са защитени тези места?

— Ватиканът се охранява доста добре, но предвид това, че всеки ден там прииждат тълпи от хиляди туристи, няма да е трудно да се промъкнат един-двама терористи-камикадзета, опасани с експлозиви. Галерията и останалите места са изключително уязвими. Там са монтирани голям брой охранителни камери, но когато си се омотал с експлозивно устройство и си готов да умреш, ти е все тая дали ще те видят, че влизаш или не.

— Но разбиранията на Раза за културен паметник може да се различават от нашите — казах аз. — Ние може да държим под око Рим или Флоренция, а той да удари Пиза или Милано. Нямаме право на грешка. Прекалено голям е залогът.

— Раза планира големия си удар още от първите години на терористичната си кариера. Ако е наполовина хитър, за колкото го мислим, той вече е готов с окончателния план.

Кимнах и добавих:

— И той ще пази плана си в тайна, и ще го съобщи на хората си едва когато настъпи уреченият час. Няма да го разкрие дори на Владимир, макар че благодарение на неговите пари провежда акциите си. Вече е обмислил всичко. Единственото неизвестно сме ние. Не е и предполагал, че ще се намесим толкова грубо в плановете му. Това няма да го спре, но може да го забави.