Вълка

— Ако е вярно, че не е имал намерение да привлича вниманието на престъпните синдикати, тогава може пък да не е бил виновен за атентатите срещу семейството ти.

— Като му дойде времето, ще разберем. Но за тази цел първо трябва да го пипнем.

Анджела стана.

— Ще отида малко при Джак. — Тя тръгна към вратата. — После се прибирам в Италия. Ако искаме да спрем Раза, имаме да свършим още много работа. И няма да е лошо да удвоим броя на хората, които са задействани срещу Владимир.

— Довечера ще се погрижа — отвърнах аз. — Аз излитам вдругиден. Обещах на Джак, че ще ги заведа заедно с Хюго в Сентръл Парк. Освен това трябва да поговоря с Джими.

— Предай топлата ми прегръдка на твоя безмълвен консилиери — каза тя и влезе в хола. — И му предай, че ако някога се умори да се грижи за теб, съм му приготвила една вила само за него в Неапол.

— Благодаря. Без теб щях да видя голям зор.

Анджела се обърна и ми се усмихна.

— Ще ми благодариш после. След като ги изпратим на оня свят.

31.

Седях на окосената поляна в Грейт Лоун в Сентръл Парк, под сянката на едно дъбово дърво, чиито почти изсъхнали клони бяха виждали и по-добри времена. Джак и Хюго лежаха от двете ми страни, докато Джими седеше в инвалидната си количка. Беше късният следобед и слънцето грееше ярко с топлите си лъчи, а небето беше ослепително синьо. Джак вдиша глава към мен, после погледна към Джими. Усмивката не беше слязла от лицето му, откакто за първи път видя Хюго да излиза от картонената кутия, която Анджела му донесе сутринта.

— Анджела ми даде списък с нещата, които може да яде — каза Джак. — Тя също така ми каза, че ако го дресирам правилно, той ще стане най-послушното и предано куче на света.

Джими кимна и разпери широко ръце.

— Така е, чичо Джими — добави синът ми. — И най-голямото също.

— Ти се грижи за него и той ще се грижи за теб — обадих се аз. — Ще си бъдете другари.

— Като теб и чичо Джими ли?

Усмихнах се.

— С тази разлика, че Хюго ще стане с двайсет килограма по-тежък от чичо ти и ще изяжда три пъти повече храна.

Булмастифът имаше сива козина с бели петна около муцуната, врата и хълбоците. По широките му лапички се виждаше, че от кутрето ще израсне голямо куче, но дори и сега, само след няколко часа с Джак, се виждаше как покровителствено се държи животното към детето. Кутрето сякаш се впечатляваше от всичко ставащо около него — децата, които мятаха фризби; мъжът на средна възраст до металната ограда, който свиреше на тромпет; младите влюбени младежи и девойки, легнали на тревата; други младежи, седнали на постлани кърпи върху тревата със сандвичи в ръцете, отдъхващи си от напрегнатото ежедневие — но то не изпускаше от поглед Джак, попиваше с очи всяко негово движение, изучаваше маниерите му на поведение и се адаптираше към неговия глас.

Джими имитира пистолет с ръката си и посочи към Хюго с другата.

— Джими е прав — казах. — Чичо Карло по-скоро би научил Хюго да застреля натрапника, отколкото да го ухапе.

Джак стана, извади топката за тенис от задния джоб на джинсите си и я показа на Хюго.

— Да му хвърля ли топката да я донесе? — попита.

— Стига да не я сдъвче — отвърнах.

Погледах как синът ми и кутрето започнаха да си играят, след което се обърнах към Джими:

— Утре сутринта ще закарам Джак и Хюго до къщата. Той гори от нетърпение да отиде с теб и кучето на плажа. Не се радва, че пак заминавам, но е щастлив, че ще бъде с теб и чичо Карло и че вече си има нов приятел.

Джими направи няколко жеста, спокоен и уверен в маниерите си, само дето очите му излъчваха тревога.

— Имаш право — казах аз. — Искам къщата да се охранява отвътре и отвън, но не до такава степен, че Джак да се чувства като затворник.

Отново се обърнах да видя как детето и кучето си играят. Хюго дъвчеше топката, легнал до Джак, а момчето го галеше и му говореше тихо.

— Провери всеки един, Джими — добавих. — Дори и хлапетата, с които той си е играл досега. Не оставяй нищо на случайността. Ако Раза реши да ми отнеме Джак, той няма да се спре пред нищо.

Джими разлюля ръце напред-назад, този път по-енергично.

— Знам, че ще се справиш — продължих. — Просто искам да съм сигурен, че съм покрил всеки ъгъл. Не искам да загубя и него, Джими.

Жестовете на братовчед ми станаха по-бавни и спокойно и аз се протегнах и леко стиснах дланта му.

— Ако на Раза се наложи да мине през теб, за да стигне до Джак, знам, че няма да го пуснеш. Затова съм спокоен.

Облегнах се на дървото и се огледах.

— Оръжейният трафикант, с когото работи Раза, мексиканецът Сантос, на него не му пука с какви пари му плащат, стига да му плащат. Можем да му предложим два пъти повече от терориста, за което няма да искаме от него да ни продава никакви оръжия.

Джими извади бележник и написа няколко думи на листа, след което го скъса и ми го подаде.

Прочетох го и му го върнах.

— Може да не се наложи да убиваме Сантос — казах. — Щом всичко свърши и видим сметката на Раза, ще предадем мексиканеца на колумбийците. Те на драго сърце ще се заемат с него.

Джими написа нова бележка.

Прочетох я и свих рамене.