Вълка

— Руснаците в последно време мълчат. По-старите босове не са толкова склонни като Владимир да си сътрудничат с терористите. Може да са заели изчаквателна позиция, да видят как ще свърши войната. Ако наистина са замесени такива големи пари, както твърди Владимир, тогава те много скоро ще се размърдат и ще действат бързо. До тогава обаче ще стоят и ще чакат.

В това отношение ние с Владимир бяхме в сходни ситуации. Аз знаех, че все още не съм дал убедителни аргументи на някои от лидерите на престъпните синдикати, че планът ми да започнем война си струва. Макар и те да се бяха съгласили да ме подкрепят във войната с хора и пари, мнозина от тях се ограничиха да запазят дистанция и да наблюдават отстрани. Няколко от групировките — Якудза, Триадите и гърците начело с Големия Майк станаха най-преданите ми съюзници и те свършиха предостатъчно работа. Останалите седяха безучастно и не се намесваха, правеха си изводи, претегляха цената на войната срещу загубите на приходи, които биха понесли заради терористите.

Ако ставаше дума само за престъпната дейност, заплахата от терористите нямаше да е толкова голяма, тъй като нямаше да повлияе значително на печалбите ни. В интерес на истината дори щяхме да имаме по-високи приходи от продажбата на наркотици и оръжие, щяхме да разширим пазара на търговия със секс — особено в продажбите на евтини порнографски филми — и да увеличим търсенето на лихвари и букмейкъри в бизнеса със залаганията. Това също така щеше да ни позволи да заздравим контрола върху международния трафик на фалшива валута, като взимаме пет чисти и истински долара за всеки един фалшив.

Но законните ни инвестиции щяха да претърпят съществени загуби. Огромните ни владения от недвижими имоти, в това число хотели и казина, щяха да пострадат, ако заради терористичните атаки движението в тези места бъдеше ограничено. От началото на осемдесетте години организираната престъпност беше взела под контрол повечето международни летища. Ние печелехме шестстотин и петдесет милиона долара годишно само от изгубен багаж. Бяхме със сериозни позиции и в бизнеса с финанси, като тихо и кротко придобивахме всичко, като се започне от хедж фондове с милиарди долари до контрол в съвета на директорите в четири големи световни банки. Назовете който и да е бизнес, ние не само че участвахме в него, но и най-вероятно имахме решаващо влияние и взимахме най-важните решения.

Именно в тази сфера терористите щяха да ни причинят загуби от милиони, ако не и от милиарди. Тези законни предприятия разчитаха на стабилност, а терористите и руските им приятели носеха само хаос. Незаконните операции не бяха така чувствителни към резките колебания в реализираните приходи. Законните операции се извършваха под зоркия поглед на властите и в много случаи заради инвеститорите и акционерите трябваше да се провеждат в чиста и спокойна бизнес среда. Поетите рискове бяха така пресметнати, че да донесат повече пари, отколкото бяха вкарани. Терористичните актове внасяха хаос и се отразяваха зле на всяка стабилност.

Джими направи още няколко жеста, движейки бавно пръстите на ръцете си, за да мога да го разбера на езика на глухонемите.

— Прав си — казах. — Засега нанесохме вреда на мрежата на Раза, но само колкото да му дадем да разбере, че сме ние. Това ни даде необходимото време да довършим подготовката за плана.

Джими ме погледна. Обикновено жизнерадостното му лице сега се беше превърнало в маска на решителност и вътрешна сила. Той стисна дланите си в юмруци и ги удари един в друг няколко пъти. Станах и поставих ръце на раменете му, след което се наведох и погледите ни се срещнаха.

— Да, време е Раза да разбере, че сме готови да стигнем докрай — добавих.

Мускулите на лицето на Джими се отпуснаха, както и тялото му. Той беше доволен от поетия от нас курс.

— Още имаме време — допълних. — Нека го използваме добре.

Той се усмихна. Изкарах количката изпод сянката на дървото и я подкарах към Джак и Хюго — улисани в игра. Спрях се да ги погледам. Синът ми и кучето се търкаляха на тревата и се гонеха под напеклото слънце. Джими вдигна глава към мен и ме погледна.

— Никой да не припарва до тях, докато ме няма — наредих му аз. — Не ме интересува, ако ще да е пощальонът или куриерът. Никой. Ако го направят, заповядай да ги очистят на място.

Джими отвори лявата си длан и прекара показалеца на дясната по вените на китката. Това беше знакът за кръвна клетва, за дадена дума.

32.

Торонто, Канада

Седяхме на голяма маса в гостната в хотел „Сътън Плейс“. Вляво от мен имаше малка купчина от папки, чашата с леденостудена вода беше близо до десния ми лакът. На масата с мен седяха членовете на „Безшумната шесторка“ и Дейвид Лий Бърк. Сред присъстващите бяха също Големия Майк Палеокрасас и Джон Лу — последният командирован при нас от Якудза. Навсякъде около Големия Майк и Джо бяха разпръснати папки и листове.

В компанията ни беше специален екип от обучени убийци-ликвидатори: