Вълка

— Някога и ти си се мислел за творец — каза Аврим, без да е убеден как да продължи разговора. — Имал си дарбата да станеш такъв.

— Аз и сега съм творец, Аврим — отвърна Раза.

— Ние сме поели по пътеката на разрушението — открито и свободно произнесе Аврим и вече не беше притеснен каква ще е реакцията на събеседника му. — Ние не творим и не създаваме нищо освен бомби, с които глупаците като мен опасват телата си заради вярата си в хора като теб. Ние излизаме, разрушаваме и после ни мразят за това.

— Все още не си разбрал значението на нашата задача — каза Раза. — И може би така и ще си умреш, без изобщо да разбереш. Но ще е срамота, защото ние не го правим за слава или за злато. Ние само искаме да ни оставят да си живеем мирно на нашата земя и да се молим, и да се кланяме на нашия бог. Ние никога не сме обявявали война на никого. Но другите непрекъснато ни обявяват войни. И ти си прав, като казваш, че сме мразени заради разрушенията, които причиняваме. Но също така ги караме и да се боят от нас. А аз предпочитам да треперят от страх пред мен, отколкото да се чувстват спокойно и комфортно в моето присъствие.

— Ако тези мисии успеят, нас не само ще ни намразят — отговори Аврим. — Ще ни ненавиждат до смърт до края на света.

— Още една причина да се молим за успеха. — Раза се усмихна. — Ако трябва някой да ме съди, то нека да са враговете ми.

Аврим наведе глава. После погледна нагоре към творбата, доставяща му неизмеримо удоволствие.

41.

Ню Йорк, САЩ

Големия Майк Палеокрасас, внукът на рибаря, който с годините се превърна в една от най-ярките звезди на подземния свят, седна зад волана на префасонирания черен мустанг, модел 1967 година, с осем цилиндъра колосална мощ, направен за скорост и комфорт, и облегна глава на кожената седалка. Беше мечтал за такава кола още от деня, в който за първи път гледа филма „Булит“ със Стив Маккуин. Беше на десетия му рожден ден, а филмът беше записан на видеокасета, подарък от баща му, който му беше предал по наследствена линия любовта към бързите коли. Но Майк трябваше да чака още единайсет години, докато открие това, което търсеше. Колата беше очукана, двигателят — изтъркан от каране, купето — олющено и похабено от климата и времето. Но Големия Майк тогава разбра, че това е неговата кола-мечта и не се поколеба да инвестира време и средства, за да придобие мустангът сегашния си бляскав вид. Докато израстваше в йерархията на гръцкия престъпен синдикат, той събра в колекцията си и други коли, всичките копия на онези, които беше гледал във филмите. Истинските любови на Големия Майк бяха две — колите и филмите.

— Ако можех да изживея живота си отново — каза ми той веднъж по време на дълга и обилна вечеря в лятната му вила в покрайнините на Атина, — щях да се кача на самолета и да отида в Лос Анджелис. Щях да си намеря работа в киноиндустрията, но нямаше да се занимавам с това, което вършим ние — измами с бюджета, изнудване, рекет — а просто щях да правя филми.

— И защо не го стори? — попитах го аз. — Баща ти едва ли щеше да те спре. Нямам впечатлението, че е много щастлив, задето си избрал сегашното си поприще. Можеше да направиш промяна.

— Мислех за това — отговори ми Големия Майк. — Но тогава той се разболя и изведнъж сякаш всеки грък, когото познавах, поиска да има парче от неговия бизнес. А той дори още не беше предал Богу дух. Винсънт, той беше изградил бизнеса си от нулата. Не можех да си замина просто така и да оставя да го разграбят някакви чужди хора.

— И сега съжаляваш ли за това?

— Всеки е съжалявал за нещо в живота си — отвърна Големия Майк. — Може и да не постигнах детската си мечта, но запазих жива мечтата на баща ми. Нашата организация не е голяма, изобщо не можем да се сравняваме с твоята империя, с Якудза или с Триадите, да не говорим за руснаците. Но ние сме си извоювали място на масата и без съгласието ни никой не може да предприеме каквото и да било на нашата територия. Ние никога не сме били зависими от никого и това е хубавото на една престъпна организация. Върху мен не се упражнява натиск, какъвто ти изпитваш всеки ден. Не мога да си представя, че си искал животът ти да се развие по този начин.

— Ако родителите ми бяха доживели до старини, резултатът щеше да е по-различен. Особено ако баща ми не беше умрял рано. Да, той много обичаше чичо Карло, уважаваше го и се вслушваше в съветите му, но истината е, че мразеше престъпния бизнес, с който чичо ми си изкарваше хляба. Баща ми беше работяга, който се трудеше къртовски по много часове всеки ден, а в замяна не получаваше много. Хората като него не ги е грижа много за гангстерите.

— Аз си те представях като студент по право в университета — каза Големия Майк. — Ти имаш ума и начина на мислене за това. Бих те наел на работа при мен.

Усмихнах се и поклатих глава.

— Не мисля. Макар че не бих имал нищо против да ми плащат хонорарите на час. И те ни наричат нас крадци и мошеници. Не, по-скоро бих записал да следвам медицина. Винаги съм се интересувал от нея, още повече след като майка ми се разболя.