Вълка

— Доктор Вълк — каза Големия Майк и прихна да се смее. — Добре звучи.

— Кого, по дяволите, заблуждаваме? Та ние сме били родени за гангстери. От мен щеше да излезе некадърен лекар, а твоите филми най-много щяха да ги издават на дивиди, без изобщо да стигат до киносалоните. И двамата щяхме да сме доста нещастни.

Големия Майк се намираше на последния етаж на един закрит паркинг в центъра на града. Погледна между двете дебели бетонни греди и видя, че започва да вали доста силно. Забеляза и втора кола, паркирана на същото ниво. Не му трябваше много време, за да разпознае марката и модела на седана и да разбере, че това е „опашка“. Стъклата бяха затъмнени и вдигнати догоре, за да не се вижда колко души са вътре. Той предположи, че са шофьорът и четирима стрелци.

Тази кола я нямаше, когато той паркира мустанга си два часа по-рано, преди срещата му с Джон Лу и членовете на проследяващия екип, които го информираха за последното предполагаемо местонахождение на Раза и за смъртта на Сантос. Той разтърка очи, взе ментови дъвки от жабката на колата и пъхна три наведнъж в устата си. После си сложи тънки черни кожени ръкавици и провери огледалата за задно и странично виждане. Завъртя ключа на стартера и се усмихна, когато чу звука на осемцилиндровия двигател, 427 кубика, който сам беше монтирал. Вътрешността на колата бавно потрепери. Обърна се и видя как шофьорът на седана — последен модел „Мерцедес“ — също запали двигателя. Големия Майк си каза, че ще може да надхитри и да изпревари стрелците. Даваше си сметка обаче, че по огнева мощ те го превъзхождат многократно.

„Е, Беси — каза Големия Майк на колата по прякора, който баща му ѝ беше дал, когато за първи път беше видял жалката купчина желязо, домъкната отнякъде от сина му. — Винаги съм вярвал, че ти си по-добра от който и да било Бенц. Време е да го докажеш.“

Големия Майк свали ръчната спирачка и превключи на задна. Зави назад, към мерцедеса, превключи на първа и подкара към рампата, извеждаща от седмия етаж. Седанът го последва. Когато приближи до рампата, той превключи на втора, натисна газта до дупка и стисна здраво волана. Бързо подкара по спираловидната бетонна рампа, като внимаваше да не закачи металната мантинела от едната страна и здравата бетонна стена от другата. Седанът го следваше. Затъмнените стъкла на вратите бяха свалени и трима от мъжете се бяха показали навън с насочени пистолети.

На завоя към шестия етаж задната лява броня на мустанга отскочи в металната мантинела. Един от куршумите на стрелците разби задния фар, друг уцели страничното огледало. Големия Майк превключи от втора на първа, предницата застърга в бетонната стена и от търкането се появиха искри. Седанът скъсяваше дистанцията, като взимаше завоите със скърцане на гумите. Шофьорът предпочете да се държи по-близо до стената, за да не закачи мантинелата.

Мустангът подскочи на рампата към петия етаж и Големия Майк подкара из етажа, след което маневрира покрай близо четирийсетте коли, паркирани и разпръснати из целия етаж. Той погледна в огледалото и видя, че седанът продължава да го следва, а стрелците стреляха по него. Един куршум разби задното стъкло, а друг проби кожената тапицерия на седалката и сякаш я разряза с нож.

Един от куршумите попадна в целта.

Големия Майк погледна надолу и видя дупка в корема си, от която обилно потече кръв върху черната постелка в краката му. Левият му крак започна да изтръпва, а от болката очите му се насълзиха. Той заобиколи с колата бял ван, чиито номера бяха от друг щат, след което натисна рязко спирачката и внимателно маневрира с мустанга, като направи обратен завой, за да се озове челно срещу мерцедеса. Към него летеше ураган от куршуми. Четири куршума пробиха предницата и от капака се изви черен дим.

Големия Майк превключи на трета скорост и усети как мощният двигател оживя, само на не повече от десет метра от бързо приближаващия се седан. Даде си сметка, че ако изгуби играта „Кой е по-голям куражлия“, ще се блъсне в мерцедеса и едва ли ще оживее. Колата му нямаше въздушни възглавници, а той дори не си беше направил труда да си сложи колана. Единственият му шанс беше шофьорът на седана да трепне и да даде на заден ход.

През болката в хълбока и димната мъгла пред него срещна погледа на шофьора на седана и се усмихна.

„Страх го е от теб, Беси — каза Големия Майк. — И хубаво прави.“

Мерцедесът удари спирачки и рязко зави настрани, като по този начин избягна удара с мустанга само на сантиметри. Седанът спря рязко до ръба, като от падането и разбиването му го делеше само половинметрова бетонна ограда. Един от стрелците изскочи от колата с пистолет във всяка ръка и започна да сее куршуми по мустанга. Един от куршумите улучи Големия Майк в рамото, втори одраска десния му лакът. Той стисна зъби въпреки болката и кръвта, превключи на четвърта и натисна газта до дупка. Мустангът се устреми право към мерцедеса.