Вълка

— Повикванията винаги са от руснаците — отвърна Големия Майк. — Джими отговаря или с кодиран текст, или с помощта на аудиочетящо устройство, вградено в лаптопа му. Идеалният „вътрешен човек“, ако се замислиш — човек, който не може да говори. Кой би го заподозрял?

— Аз трябваше отдавна да съм го усетил.

— Ще кажеш ли на Стрега? Тя е до нас от доста време. И не само е близка с Джими, а също му има доверие. Всъщност до днес всички му имахме доверие.

— Нека оставим всичко както си е. Ще се оправя с Джими, когато му дойде времето. Може да има нещо друго, да не е чисто предателство. Или може би на мен така ми се иска да мисля.

— Да не би да смяташ, че той иска да изработи Владимир?

— Нещо такова. Ти сам го каза — Джими е много умен, а аз не му възлагам много работа, освен да наглежда сина ми и да ръководи компютърния бизнес на фирмата. Може би това е неговият начин да демонстрира, че може да ми бъде по-полезен. Видял е, че сме се фокусирали върху Раза и неговата група. Също така знае, че освен Стрега никой друг от синдикатите не поиска да се ангажира напълно. Те стоят и чакат да видят как ще се развият събитията, кой ще остане, след като димът се разсее.

— И затова се преструва, че те предава?

— Не казвам, че точно така е станало. Но може да е било така.

— И затова той изчаква — каза Големия Майк.

— Точно така. Ако ще трябва да затрия Джими, първо искам да се уверя, че наистина е предател, а не човекът, който предано се грижи за мен и семейството ми.

— И кой от двамата според теб е той?

— Де да знаех.

40.

Ватикана, Италия

— Това е залата, в която се събират кардиналите, когато трябва да изберат нов папа — каза Раза и погледна към масивната и внушителна фреска на Микеланджело, „Страшният съд“. — Виждал ли си по телевизията онзи дим, който показват? Той излиза от една тръба в дъното на залата. Ако димът е кафяв, значи още не са решили. Ако е бял — вече има нов избраник.

— В пътеводителя пише, че те сядат на тези дървени столове, подредени до стената, и обсъждат възможните кандидатури — изрече Аврим. — Трудно ми е да повярвам, че всичко се прави толкова цивилизовано.

— Защото не е — отвърна Раза. — Чиста корупция, пазарлък и задкулисни споразумения. Излиза, че религията не играе никаква роля в избора на папа. Това е бизнес като всички други.

— Залата е впечатляваща — отбеляза Аврим, загледан в масивния таван, в изящното „Сътворение на Адам“ на Микеланджело. — Бил съм тук и преди и всеки път се впечатлявам.

— Творецът няма почти нищо общо с религията — отвърна Раза. — В известен смисъл Микеланджело е бил бунтар. Те всички са били — Рафаел, Да Винчи, Караваджо.

— Но виж творбите им. Изпълнени са с духовност. Сигурно са имали някаква вяра в Бог, за да сътворят такива шедьоври.

— Те са вярвали единствено в дарбата си. Истинската религия е била техните умения и талант. Не са обръщали внимание на онези, които са критикували работата им, дори не са понасяли критика. От богатите си спонсори не са искали друго, освен парите, необходими им, за да довършат работите си. В много отношения те не са били по-различни от нас двамата с теб в съдружието ни с руснака. Неговото мнение изобщо не ме интересува. Нито пък го търся за съвети. Единственото, което ме интересува, е парите да продължат да текат към нас и той да ми помогне да опазя колкото се може повече от хората си, докато тази мисия не приключи.

Огромната „Сикстинска капела“ беше пълна с туристи, както през повечето дни в годината. Войници от охраната на Ватикана вървяха сред тълпата и молеха хората да пазят тишина, а също така следяха някой да не фотографира със светкавица. Изкуството тук, първоначално придобито от папа Юлий Втори, заемаше всяка педя от третото ниво на залата.

Аврим се загледа във всяка една от фреските по стените на второто ниво. Беше потресен от величието на творбите.

— Знам, че няма да ти е приятно да го чуеш, но смятам, че трябва да ти го кажа — обърна се той към Раза.

Раза отвърна поглед от „Страшния съд“.

— Слушам те.

— Иска ми се да беше избрал други обекти за акцията ни — колебливо изрече Аврим. — Някакви правителствени сгради може би, мост, тунел, залив. Струва ми се нередно да унищожаваме нещо, което толкова се доближава до съвършенството.

— Знам. Затова те са идеалният избор. Тяхното унищожение ще представлява емоционален удар с епични размери. Погледни тези хора, вторачили се в творбата, сякаш фигурите на стената са истински и всеки момент ще слязат при тях. Да постигнеш такъв ефект върху толкова големи човешки маси означава да имаш силата на истински художник. И именно това ще направя аз, само че в обратен ред. Ще ги лиша от това съвършенство, ще ги откъсна от мечтата им, ще разбия на пух и прах вярванията им. След като мисията ни завърши и целите бъдат превърнати в руини, на хората ще им останат само спомените за тези шедьоври. И когато стане дума за Микеланджело или дори когато само споменат името му, по неволя ще трябва да споменат и моето име. Защото аз ще бъда за вечни времена свързан с Божествения.