Вълка

Но в момента, гледайки към шумните вълни, удрящи се в белия пясък на плажа, си дадох сметка, че силите ми значително са отслабнали в борбата срещу Владимир и Раза. Смъртта на Големия Майк и чичо Карло ме лишиха от могъщ партньор и ценен съветник, а това са тежки загуби във военно време. Щяха да ми липсват техните умения и напътствия. Моята позиция беше отслабена точно когато се канех да пристъпя напред, където разликата между победата и поражението се измерваше от това кой имаше поточна информация за противника и беше по-подготвен за изненади. „Вкарай в битката най-добрите си сили и бъди готов да прибегнеш до най-лошото — казваше ми чичо Карло в дните преди последната битка, която водихме заедно с него — срещу една отделила се фракция от нашата организация. — И не оставяй живи пленници. Те имат памет, а това води само до повече конфликти и сражения.“

Все още имах Анджела и Дейвид Лий Бърк и екипа му. И контролирах най-мощната престъпна организация от тази страна на Атлантическия океан. Но независимо от това ми предстоеше най-трудният и сериозен тест откакто бях поел юздите на престъпния синдикат. Притеснен бях за изхода, но не се страхувах да вляза в бой.

Имаше и още едно нещо, което засилваше желанието ми, наливаше повече масло в огъня ми. Желание, което беше станало още по-силно след случилото се с Големия Майк и чичо Карло.

Жаждата ми за мъст беше достигнала връхната си точка.

Предстоящите дни щяха да отбележат първите стъпки в моя поход да унищожа онези, убили семейството ми, убили приятеля ми, чието окървавено тяло беше открито върху предната част на колата му. Смъртта на чичо Карло също трябваше да бъде отмъстена.

Беше дошло време да си платят за всичко. Сега беше моментът да им покажа онази страна на Вълка, за която само бяха чували, но не бяха виждали. Откъснах погледа си от вълните, вдигнах глава и се вгледах в пълната луна. Циганите я наричаха „Вълча луна“.

Това беше зов за битка, зов за възмездие.

44.

Флоренция, Италия

В стаята беше тъмно и тихо. Руслан Холт седеше в средата на оранжев диван, подпрял глава на брадичката си, и спеше, похърквайки. На дъбовата масичка за кафе имаше празна бутилка „Джак Даниълс“, кристален пепелник, пълен до горе с фасове, и полуавтоматичен пистолет. Вляво от дивана беше хотелската количка, пълна с остатъците от късната вечеря.

Аз седях на леглото и гледах спящия Холт. Разузнавателната информация, събрана от моята група в Ню Йорк, го сочеше като човека, планирал операцията срещу Големия Майк. Джон Лу беше засякъл достатъчно разговори по клонираните телефонни номера, за да се потвърди този факт. Вярно, че щеше да е много по-сигурно и безопасно да изпратя Дейвид Лий Бърк и „Безшумната шесторка“ да се разправят с Холт. Или в краен случай можех да изпратя някой от доверените наемни убийци. Важното беше той да си получи смъртта за стореното с Големия Майк. Но аз не смятах така.

Големия Майк ми беше приятел и това поставяше нещата на лична основа. Ако Холт щеше да умре, то щеше да е от ръката ми.

Станах и включих осветлението в стаята. Отидох до дивана и зачаках Холт да усети присъствието ми и да отвори очи. Той разтърка с длан лицето си и погледна към мен.

— Това е петзвезден хотел — каза той. — Човек би очаквал да се погрижат за сигурността му и да не пускат всеки срещнат в апартамента му.

— Аз не съм всеки срещнат — отвърнах.

Той кимна.

— Минибарът е до телевизора. Защо не вземеш нещо за пиене и за двамата? — предложи.

— Не съм дошъл тук да пия. А и ти вече достатъчно си пил.

— Ти имаше възможност да ме убиеш, докато спях. Трябваше да се възползваш.

— Така щеше да се отървеш много лесно. Гъркът заслужава по-добро отмъщение.

— Значи ще бъдем само аз и ти. По старомодния начин.

— Не знам как го наричате в Русия. И не ми пука. Ние му викаме „Бруклински двубой“. Само двамата и само един от нас ще си тръгне жив оттук.

Холт скочи и посегна за пистолета на масичката. Аз сграбчих празната бутилка „Джак Даниълс“ и я стоварих върху главата му. Пистолетът падна на пода. Хванах Холт за косата и блъснах главата му в стъкления плот на масичката. Продължих да го блъскам, докато стъклото не се разби. Острите парчета нарязаха лицето на Холт. Той хвана дебело парче стъкло и го наби в ръката ми през ръкава на коженото ми яке. Аз отстъпих назад и три пъти забих юмрук в лицето му. Силата на ударите го отхвърли обратно на дивана. Грабнах една вилица от хотелската количка и я забих с всички сили в десния крак на Холт. От раната шурна кръв.

Холт скочи от дивана и ми нанесе серия от крошета по ребрата. Аз го ударих с глава и го хвърлих върху масичката за кафе, след което го изритах многократно в гърдите, корема, слабините, яростно забивайки крака си в него.

Имах предимство още от самото начало. Той още беше сънен и махмурлия и беше сварен неподготвен за присъствието ми. Това беше достатъчно за мен.