Вълка

Чичо Карло погледна за последно към всеки нас, след което пусна дланите ни, обърна се и тръгна към вратата. С Джими останахме безмълвни. Чичо бавно прекоси стаята, отвори вратата и тихо я затвори след себе си. И никога повече не се върна.

Карло Марели, бос на организираната престъпност повече от половин век, си отиде. Отиде да умре като воин.

43.

Седях на пустия плаж и гледах към сърдитите вълни, които се хвърляха и се разбиваха в брега. Над главата ми грееше пълната луна, а зад мен светеха прозорците на десетина къщи, отразявани в необятната шир на тъмния океан. Отпих от бордото и оставих бутилката на пясъка до мен. Последните няколко дена бяха дълги и изпълнени с трагизъм. Тяхното бреме още тежеше върху плещите ми.

Смъртта на Големия Майк ме нарани жестоко.

Той беше истински приятел, а в моя занаят малцина са тези, които можех да нарека приятели. Той беше мой доверен съюзник и добър в професията си. Умря гордо, като гангстер, зад волана на колата, която много обичаше, като взе със себе си на оня свят всичките стрелци. Щяха да ми липсват неговото успокояващо присъствие, неговият сериозен подход към бизнеса и амбицията му да бъде най-добър в занаята. За краткото време, през което се познавахме, бяхме делили заедно много радост и тъга, но като с повечето неща в подземния свят хубавото свършва преждевременно, много по-рано отколкото би ни се искало.

А този преждевременен край е винаги напоен с кръв.

Част от мен се пита каква е била ролята на Джими и с какво е помогнал на руснаците да организират засадата срещу Големия Майк. Не го накарах да ми каже какво е издал на руснаците, нито ще го направя.

Оставих на него да реши дали да ми каже. Дадох на чичо Карло думата си, че ще работим и ще водим тази война заедно с Джими. Но как бих могъл отново да му се доверя, да се доверя като на Големия Майк или на „Безшумната шесторка“, или дори на Анджела, колкото и смъртоносна, и понякога непредсказуема може да е тя? И как можех да съм сигурен, че Джак ще е в безопасност с него? Как можех да му повярвам, че няма да изложи на опасност живота на сина ми? Давах си сметка, че постъпката на Джими е продиктувана от гняв и завист, но това беше ход, насочен срещу мен. Ход, който беше довел до смъртта на чичо Карло. Такава беше горчивата истина. И тази истина винаги щеше да застава между нас.

Аз винаги ще обичам Джими. Но щеше да има бариера, която да ни разделя. Стена, която аз щях да се погрижа никога да не бъде разрушена. Джими доказа с действията си, че е слаб човек, че това няма нищо общо с недъга му, а се дължи на характера му. Не знаех колко време е таял недоволството и възмущението си, преди да се реши на предателство. Не знаех и дали смъртта на чичо Карло е потиснала напълно тези чувства у него или напротив, още повече ги е засилила.

Но нямаше да оставям нищо на късмета или на случайността. Всяко действие на Джими щеше да бъде под строго наблюдение. Всякакъв достъп до компютър или телефон щеше да му бъде забранен. Той щеше да остане изолиран и сам. И неговото бъдеще щеше да е в моите ръце.

Решението на чичо Карло да жертва живота си, за да запази живота на сина си, беше нещо повече от акт на кураж и доблест. То беше също така събитие в историята на организираната престъпност. Векове наред главите на фамилиите бяха взимали решения чий живот да бъде отнет и чий да бъде пощаден. Но никоя измяна не можеше да остане ненаказана, особено толкова нагла и дръзка като предателство от член на семейството. При тези обстоятелства един бос можеше да предложи да се пожертва един живот в замяна на това да се запази друг. Бях чувал истории за босове на мафията пожертвали собствения си живот в замяна на живота на брат си, дъщеря си или дори съпругата си. В замяна пощаденият се заклева във вярност към организацията до края на дните си и тясно сътрудничи и помага на новия шеф на групировката.

Уважавах тези традиции и се възхищавах на мъжете, които намираха у себе си куража, да се откажат от собствения си живот като отплата за предателството или измяната на техни близки, роднини или доверени партньори. Не съм сигурен, че щях да имам смелостта да постъпя по същия начин. Съмнявам се, че бих пощадил живота на Джими и в замяна бих предложил своя. Но пък не бих се поколебал да сторя за Джак същото, което чичо Карло стори за единствения си син. Но това е цена, която всеки баща независимо от професията му би платил охотно. Част от нежеланието ми се дължи на факта, че аз не бях роден в престъпния клан, бях попаднал в него поради обстоятелства, които бяха извън контрола ми. Може би в някои отношения това ми позволява да гледам на случващото се отстрани и ме прави по-ефективен престъпен бос.