Вълка

— Не знам, не съм сигурна. От това, което знам за него, от докладите, които съм чела, останах с впечатлението, че той обича светлината на прожекторите. От друга страна, намерил си е за спонсор фигура от такава величина като Владимир. Ако проведе подобна акция, тогава руснакът автоматично ще се откаже от него и ще му спре финансирането. Ще прекрати всякаква връзка с Раза.

— На негово място ти не би ли заблуждавала Владимир в началото? — попитах.

— Защо не? Ще проведа няколко акции, с които да спечеля благоволението му, и потокът от пари да продължи да тече към мен, ще продължа да градя репутацията си и организацията си. Докато Владимир вижда резултатите, ще продължи да захранва с пари Раза.

— Препалено голям риск е, за да не го вземем под внимание. Това ще е звездният ход на хлапе, което се смята за играч от голямата лига. Ако аз бях на негово място, Ватиканът щеше да е една от целите ми. А ако наистина исках да отбележа точки, щях да планирам двоен удар.

Анджела кимна.

— Което ни казва какво?

— Рафаел ще е на втори план, Микеланджело е главната цел на Раза. Това стеснява фокуса ни до Ватикана и Галерията във Флоренция.

— И стигаш до този извод само на базата на няколко скицника, открити в конспиративните квартири на терориста? — попита Анджела.

— И на базата на характера и биографията на човека, когото преследвам.

— Кога ще се случи?

— Сега е разгарът на сезона — отвърнах. — По-подходящ момент няма да има. Може да нанесе максимални щети на сградите и в същото време да отнеме живота на стотици, ако не и хиляди туристи, едновременно в два различни града.

— Да се поразходим — предложи Анджела и ме хвана за дясната ръка.

Мълчаливо минахме през няколко от залите на Ватикана, като от време на време поглеждахме към някое от произведенията на изкуството. Залите бяха препълнени както винаги с туристи, стремящи се да си пробият път, да се приближат до творбите, които до този момент бяха виждали само в книгите.

— Толкова много пари влизат във Ватикана всеки ден — отбеляза Анджела. — И нито едно евро не отива в джобовете на италианците. Ако това не ти е достатъчно, те също така събират данък от гражданите на Рим.

— Завиждаш им, защото за техните кражби никой кардинал с червена шапка няма да отиде в затвора.

Ако ние се бяхме опитали да прокараме подобна схема, щяхме да гнием до края на дните си в някой Гулаг.

Тя примирено сви рамене.

— Ние печелим повече пари от тях. И дори успяхме да прокараме няколко сделки съвместно с тях.

— Имаш хора тук ли?

— Целта ми е да имам свои хора навсякъде — отвърна Анджела. — Ако нещо се мъти във Ватикана, ние няма как да не разберем. Дали обаче ще го разберем навреме, за да го спрем, това е друг въпрос.

— Вярваш ли му?

Анджела се спря и ме погледна.

— Ти вярваш ли на Джими? Защото той е риск не само за теб.

— Баща му жертва живота си заради него.

— Това, което Карло направи, е благородно. Аз едва ли бих имала куража да постъпя така. Но не знам дали изобщо бих допуснала да се стигне дотам.

— Щеше ли да убиеш Джими?

— Предателят си е предател.

— Не зависеше от мен. Чичо Карло взе решението и аз се подчиних.

— На твое място не бих работила с Джими.

— Няма да се наложи. Джон Лу ще замести Големия Майк. Той ще се занимава с информацията от клонираните телефонни номера и каквото друго засече екипът му от прослушване и наблюдение.

— Приятно ми беше да науча, че Холт си е получил заслуженото за смъртта на Големия Майк — каза Анджела. — Смъртта на приятеля не трябва да остане неотмъстена. Нито пък трябва да се остави един предател да живее сред нас, независимо чия смърт е изтъргувана за това.

Ясно беше, че на мое място тя щеше да постъпи с Джими по друг начин. Нямаше да уважи желанието на боса, вместо това щеше да направи всичко възможно да отърве организацията от предателя.

— Имам план как да предотвратим атентатите във Ватикана и във Флоренция — казах аз. — Искам да ти го изложа накратко и да ми кажеш какво ти е мнението.

— Да го направим, докато обядваме — отвърна тя и ме поведе към изхода. — Стига ми толкова религия за днес.

47.

Флоренция, Италия

Раза и Аврим стояха от другата страна на улицата, пред Галерията. Наблюдаваха дългите опашки от студенти, туристи и местни пред входа на сградата. Опашката завиваше зад ъгъла, но никой от чакащите не се оплакваше. Повечето от тях или бяха заети с оживени разговори, или четяха за творбите, изложени в Галерията, които се намираха вече съвсем близо до тях.

— Всеки ден е така — отбеляза Раза и се усмихна.

— Охраната на входа пуска определен брой хора — отвърна Аврим. — Изчакват колегите им от изхода да им кажат колко са пуснали и те пускат толкова да влязат.

— Не се задълбочавай много в броя на жертвите. Уверявам те, че взривът ще е достатъчно силен да унищожи статуята на Давид и да причини достатъчно вреди извън сградата. Мнозина ще умрат.

Аврим хвърли поглед към въоръжените пазачи пред входа на галерията.