Вълка

Холт се търколи настрани, от устата и от носа му течеше кръв, и понечи да се окопити, поемайки си дъх. Аз взех да го ритам по главата и врата и когато той падна на колене, продължих да го удрям с юмруци. Удрях го отново и отново, изгубил чувството за време. В момента единственото, което исках, беше да накажа човека, заповядал да убият моя приятел.

Когато спрях, бях целият в пот, с изцапани с кръв ръце и обувки. Холт изглеждаше ужасно. Обърнах го по гръб и повдигнах главата му, след което подпрях коляно в средата на гръбначния му стълб. После взех главата му с две ръце, наведох се и прошепнах в ухото му „За Големия Майк“. След това издърпах главата на Холт назад, докато не чух как се пречупи вратът му.

45

Ийст Хемптън, Ню Йорк, САЩ

Влязох в библиотеката откъм градината и видях Джими в ъгъла с голяма купчина от книгите за изкуство на баща му, разпръснати върху близката маса. За първи път бяхме сами с него след погребението на чичо Карло. Поколебах се, преди да навляза по-навътре. В последно време се държахме на разстояние един от друг и аз се колебаех дали и до колко да го включвам и да го посвещавам в плановете си.

Застанах до него и погледнах към отворената книга в скута му.

— Намери ли нещо? — попитах.

Той посочи голяма фотография в книгата — фреска от „Тайната вечеря“ на Рафаел, представляваща изображение на Исус Христос, който вечеря заедно с дванайсетте апостоли. Взех книгата и се вгледах в картината.

— Какво трябва да търся? — попитах.

Джими затвори книгата и ми посочи корицата.

— Ватикана — добавих.

Джими кимна, после се придвижи с количката към голямата маса в средата на стаята. Взе друга отворена книга от масата и ми я подаде. Беше биография на Микеланджело с дебели корици.

Поставих двете книги на масата.

— Ще се заемем с това — казах. — Ще проверим всеки музей в Италия, в който се съхраняват творби на Рафаел или Микеланджело. Но за да установим мястото, ще трябва да гадаем.

Отидох до големия прозорец и погледнах към тъмния океан навън.

— Изключвам те от групата по телефонно прослушване — добавих. — Джон Лу ще поеме нещата. — Обърнах се и погледнах Джими, който спокойно срещна погледа ми. — Не се притеснявай за Джак. Снощи го преместих. Тук ще си сам и ще можеш да правиш каквото поискаш. Дали не поемам риск с теб?

Братовчед ми се придвижи до малка масичка за кафе, поставена до голяма лампа. Взе от масичката фотография на чичо Карло. Снимката беше черно-бяла, в рамка — чичо ми като по-млад, в ранните си години на мафиотски бос. Джими притисна фотографията до гърдите си и ме погледна със сълзи в очите.

Приближих се до него и хванах дланта му, като пръстите и на двама ни докоснаха образа на чичо Карло.

— Да го направим — казах.

46.

Ватикана, Италия

Стоях заедно с Анджела и гледах към фреската на Рафаел.

— Гледал съм тази фреска десетки пъти — казах. — От всичките му работи тази се откроява най-много. Оставя незабравимо впечатление у теб.

— Представи си тогава какво впечатление е оказала творбата на студент по изкуство — отвърна Анджела. — Младеж, който се опитва да копира майстора.

— А щом не можеш да го копираш, тогава го унищожи. Какво по-забележително за един студент по изкуствознание, превърнал се в терорист, от това да съсипе произведението, което най-много обича? — попитах аз.

— Тази зала? — предположи тя.

Поклатих глава.

— Не тази, но близо до нея. Раза се възхищава на Караваджо, харесва неговото бунтарство не по-малко от картините му. Но в неговия свят той се оприличава повече на Рафаел, талант, който се равнява на своя кумир, още по-голям талант.

— Микеланджело? — попита Анджела.

— Разсъждавай от гледна точка на терористите. Рафаел ще е Раза, а Микеланджело — Бен Даден. И такава е целта на Раза — да надмине Бен Даден. Да спечели короната. Как са наричали Микеланджело?

— Богоизбраният.

— Ако му отнемеш таланта, Караваджо ще е един уличен разбойник. Раза предвижда за себе си по-амбициозно бъдеще.

— А Рафаел е бил женкар, умрял от полово заболяване. Това не би се отразило добре на имиджа.

— Но пък е „Богоизбраният“. След толкова векове той е най-прочутият. Дори и да си пълен профан по история на изкуството, ти пак ще си чувал неговото име. А това е най-важното за хора като Раза. Да те помнят.

— Така е — отвърна Анджела. — Но не можем да не обърнем внимание на факта, че като студент той е обожавал Караваджо. А и сети се чии творби най-много е обичал да копира.

— Но опитите му не са били сполучливи. Така че, ако не можеш да си на нивото на майстора, тогава ти остава едно — да унищожиш неговите творби.

— Действително, той разполага с пари и способност да планира подобна акция, но наистина ли би дръзнал? Ако е така и ако акцията му е успешна, той ще се превърне в най-издирвания терорист в света. Това ще означава да бяга и да се крие до края на живота си.

— И мислиш, че не е готов да плати тази цена?