Вълка

— Готов съм — отговори Киндър. — Ще бъде трудно с всичките тези хора наоколо. Ако можеш да го изкараш на някое по-безлюдно място, ще ми помогнеш много.

— Ако не можеш да произведеш чист изстрел, не стреляй — каза му Бърк. — Насочи вниманието си към руснаците. Дженифър ще го премахне с нож.

— Тръгвам — докладва Маласън. — Ще се целя във врата му. Бомбата ще покрива гърдите и гърба му.

— Останалите: задачата ви е да очистите руснаците — нареди Бърк. — Но ако се налага да стреляте по пазачите, гледайте да е на месо.

Бърк отиде в средата на залата и се спря пред Аврим, като видимо го изненада.

— Здрасти — изрече с усмивка. — Ще ми помогнеш ли да намеря изхода?

53.

Ватикана, Италия

Погледите ни с Раза се срещнаха. Нарочно исках да ме види, да изпадне в паника — дори и само за секунда. Той улови погледа ми и изглежда ме позна. Вероятно от фотография, която някой му беше дал. Изглеждаше по-млад отколкото си го представях. Движеше се като програмиран, като танцьор, който репетира танцови стъпки. Беше облечен с дънково яке и избеляла тениска отдолу. Той вдигна дясната си ръка на височината на кръста, помаха ми с пръсти и ми се усмихна. После се отдели от групата с децата и тръгна към мен, спокойно и непринудено, в пълен контрол над ситуацията.

Терорист, който се канеше да пристъпи през вратата на Рая.

И тогава осъзнах, че Раза не е атентаторът.

Той беше примамката.

— Атентаторът е някъде в залата — изрекох в микрофона. — Разберете кой е и къде се намира.

— Как ще го разпознаем? — попита Брунело.

— Оставете го той да ви разпознае. Очите, езика на тялото, изнервения поглед. Колкото по-малко време остава да натисне бутона, толкова повече се увеличава адреналинът в кръвта му, толкова по-пресилени са движенията му. Всички те казват, че искат да умрат, но това не е лесна работа.

— Щом го засечете, действайте — нареди им Анджела. — Обектът трябва да бъде неутрализиран, без да се задейства устройството.

Раза се присъедини към група японски туристи и си проправи път към изхода в дъното на залата.

— Изглежда, Раза няма да остане за фойерверките — казах аз. — Джон, проследи го и се погрижи да не стигне далеч.

— Разбрано — отвърна той.

— Манцо, руснаците са твои, докато ние се занимаваме с обекта — обади се Анджела. — Не си хаби куршумите, стреляй на поражение. В залата има едно ченге, то ще ти помогне.

— Ченгето има ли си име? — попита той.

— Франтони — рече тя.

54.

Флоренция, Италия

— Гледам те и не виждам човек, готов да умре днес — каза Бърк на Аврим.

Аврим беше изненадан от приближаването му. Бърк излъчваше спокойствието на човек, който е еднакво добър и с ръцете, и с оръжието, поради което Аврим направи усилие да прикрие паниката си и да запази спокойствие.

— Аз съм тук като теб, за да видя статуята на Давид — отвърна Аврим.

— Двама руснаци те приближават отляво — докладва Пиърс в микрофона.

Бърк продължи да гледа Аврим.

— Много е лесно да докажеш, че греша — каза. — Ще отнеме само няколко секунди.

— Какво искаш от мен? — попита го Аврим. Почувства, че тълпата около тях сякаш затяга обръча. Зави му се свят, обзе го страшна жажда.

— Разтвори якето — каза Бърк и се приближи още до него, като усети, че руснаците идват отзад.

— Още трима стрелци приближават отпред — обади се Пиърс.

— Имам чисто поле за стрелба по един от тях — обади се Киндър. — След като го уцеля, хората ще побягнат да се скрият и ще имам няколко секунди. Но пак ще остане голяма тълпа.

— Още трима са от моята страна на статуята — докладва Маласън. — Отава напечено.

— Няма да разтварям якето си — отвърна Аврим.

Бърк го сграбчи за ръцете. Движението слиса терориста и той подскочи.

— Какво правиш? — попита.

— Не е необходимо да отваряш якето, бутонът на детонатора е в някой от джобовете ти. — Бърк здраво стискаше китките на Аврим. — Няма да ти позволя да го направиш.

— Няма да можеш да ме държиш така цял ден — отвърна атентаторът и се поокопити. — Някои от тълпата вече гледат към нас. Скоро пазачите ще разберат също и ще дойдат тук. На мен ми трябва само секунда.

Бърк погледна над рамото на Аврим и забеляза двама от руските стрелци да се приближават. Всеки от тях държеше ниско на нивото на бедрата пистолет „Глок“.

— Щом тръгнем с моя нов приятел, започнете да чистите компанията — нареди Бърк в микрофона. — Но не вдигайте шум. Очистете колкото можете повече безшумно.

— С кого говориш? — попита Аврим и също забеляза двамата руснаци, които вървяха към тях.

— И ако видите, че обектът се съпротивлява — добави Бърк, гледайки Аврим — очистете го бързо в челото или в тила. Ако аз преча, стреляйте първо по мен, после по него.

Бърк завъртя Аврим, като изви ръцете му зад гърба, и заедно с него тръгна към изхода на Галерия.

Той изчисли, че има петнайсет секунди, преди Галерията да се превърне в бойна зона.

55.

Ватикана, Италия