Внимавай в картинката

— Тя вероятно е била влюбена в някого другиго. — Медоу гледаше как двамата мъже се нападат за някаква отдавна отминала любовна история и се смееше.

— Така си и умряла стара мома — каза Четири.

— Върховната обида. — Устните на Девлин се разтегнаха от неприятна усмивка. — Ако се беше омъжила за някой друг, Бенджамин са можели да започнат да приказват, че си е загубила ума от любов. Вместо това тя предпочела да работи като икономка в дома на брат си — при всички положения една неблагодарна работа — докато той трупал състояние с износ на памук към Великобритания.

— Направил състояние от търговия — подигра му се Четири.

— Да, и единствената разлика между него и теб е, че той го е направил добре.

Четири се изправи, обръщайки чашата си.

Ледените кубчета се пръснаха по масата. Кафявата течност се плисна към Девлин.

Девлин скочи, но не достатъчно бързо, за да избегне наводняването на скута си с бърбън.

Медоу можеше да се обзаложи, че е готов да се пресегне през масата и да удари Четири.

В този момент Четири се разсмя.

Звукът на безочливия му смях подейства на Девлин така, както ледените кубчета не бяха успели. Червенината му се отдръпна и изражението му стана студено.

— Колко си несръчен, Четири.

Не говореше за разплисканата напитка.

— Добре! — Медоу също се изправи.

Четири огледа краката й.

— Еха, бива си ги.

— Благодаря. — Вбесена от начина, по който я използва, за да дразни Девлин, тя се възползва от гордостта му за реванш. — И какъв джентълменски начин да кажете, че изглеждам привлекателна.

Той се изчерви.

— Схванах намека.

— Дано.

Девлин обви ръка около кръста на Медоу.

— Скъпа, да отидем да се преоблечем и да се отправяме, закъдето сме тръгнали.

— Разбира се, скъпи. — Тя изпърха с мигли към него. Вече не изглеждаше доволен от скандалното й облекло. Явно едно нещо беше той да оценява фигурата й, и съвсем друго — да й се наслаждава Четири с похотливата си усмивка и красивото си лице. — Веднага, след като изчистим тази бъркотия тук.

— Ще извикам прислугата. — Девлин откопча уоки-токито от колана си.

— И сами можем да се справим. — Медоу събра стъклата в чинията.

Девлин я игнорира, раздавайки заповеди на иконома. Когато свърши, й посочи мокрото петно върху панталона си и й кимна:

— Да тръгваме.

— Не е нужно да ти помагам. — Тя не искаше да се връща в онази спалня с него отново. Не и докато сменяше панталона си. Както Шарън казваше винаги: по-лесно е да избягваш изкушението, отколкото да се бориш с него.

— Той няма да ти позволи да останеш насаме с мен. Току-виж съм решил да си отмъстя заради предците си, съблазнявайки съпругата на Девлин. — Четири пъхна ръце в джобовете си и се ухили.

— Ама че сте глупак — каза тя презрително.

— Какво толкова казах? — Четири погледна към Девлин смутено.

Удовлетворението на Девлин беше очевидно.

— Мисля, че съпругата ми току-що каза, че не би могла да бъде съблазнена от едно красиво лице и голямо его.

— Почти позна. — Медоу щипна Девлин по брадичката и се усмихна нарочно в лицето му. — Няма да бъда съблазнена изобщо.

Девлин разбра. Разбра даже много добре, но не се отказа. Изгледа я, отвръщайки на предизвикателството.

Никой от тях не отстъпваше. Нищо не наруши тишината.

Докато чистачите не хлопнаха вратата и не тръгнаха към тях.

Несъгласието помежду им накара лицето на Четири да грейне. Отвори уста да каже нещо.

Медоу го погледна. Само го погледна.

И той затвори уста.

Тя одобри проявата му на здрав разум с едно:

— Добро момче. — След което се обърна и попита саркастично Девлин: — Коя от летните рокли искаш да облека?

— Обуй джинси — предложи й той.

— Джинси. Отлична идея. — Беше спечелила! Спечелила! — Стига да се бях сетила да си взема джинси.

Дали наистина беше спечелила? Щом джинсите бяха в нейната стая, значи той бе наредил да ги оставят там, след като бе изхвърлил дрехите, с които бе нахлула снощи, и всички тези разговори за деколтирани рокли на цветя бяха просто пълни измислици.

Не разбираше какво кара Девлин да се държи така — какво иска от нея, защо лъже Четири, какво се мъчи да постигне с тези сложни игри на гатанки. Знаеше само, че какво и да решеше да облече, щеше да заключи вратата.

Просто беше по-сигурно.

Дванадесет

Амелия шорс беше градче с четири хиляди души през по-голямата част от годината и дванайсет хиляди по време на туристическия сезон. Точно сега, през пролетта, къщите за гости бяха прясно боядисани, „Уенди“ и „Макдоналдс“ назначаваха усмихнати служители, а ресторантите по крайбрежната улица разстилаха раирани покривки върху изнесените навън маси.

Вече бяха се появили и първите туристи.

Тълпите прииждаха.

Докато се разхождаха по тротоара — с Атлантическия океан от едната им страна и улицата от другата — Четири каза на Медоу:

— Магазините набират скорост за разгара на сезона, така че преди туристите да се изсипят тук, редовните слизат до „Ана“ да хапнат на обяд и остават за десерт, кафе и да разменят по някоя клюка.