Внимавай в картинката

— Медоу — провикна се. Бризът отнесе гласа му, затова извика по-високо: — Медоу!

Тя се обърна. Той помисли, че ще му се намръщи, както бе направила, когато я прекъсна, докато гледаше сапунката, или че ще се загърне по-плътно с халата с онова моминско кокетство, което демонстрираше всеки път, когато той покажеше и най-слабия сексуален намек.

Но грешеше. Тя се засмя и изтича към него.

— И ти ли дойде да играеш?

— Да играя! — Не беше чувал този израз от трети клас.

— Не е ли красиво? — Тя махна с ръка към ливадата, дюните, небето. — Не е ли прекрасно да живееш тук? Не те ли опияняват шума на вълните, уханието на океана и ароматът на боровете? — Изглеждаше замаяна.

— Да не би пак да си си ударила главата? — попита той притеснен.

Тя се разсмя, без да се тревожи, че някой може да я чуе.

— От пълнолунието е. Хайде! — Тя го хвана за ръката. — Да танцуваме!

Придърпа го, вдигнала ръката му във въздуха, като потропваше с крака из пясъка в някакъв странен вариант на гръцки танц.

— Не е ли забавно? — провикна се тя.

Почувства се глупаво, като страничен наблюдател на пиянски гуляй. Освен това, охранителите следяха за саботьори откъм плажа и нямаше намерение да им позволи да го видят как подскача наоколо като моряк в отпуска. Спря на място и подобно на котва я задържа със себе си.

Тя също спря — нямаше избор — и го погледна раздразнено.

— Имам изненада за теб — каза той.

— Не мога да повярвам. — Но го дари с онази нейна очарователна усмивка. — Каква?

— Ела. — Тръгнаха по криволичещата пътека към вътрешността на имението.

— Какво е това? — Тя посочи напред към обраслите с бръшлян стени.

— Там отиваме. — Стигнаха до високата и масивна дървена порта. Той извади ключа от джоба си и й го показа.

Усети я как трепна. Чу как поема рязко дъх.

Значи го беше познала. Сигурно беше същият като онзи, който бе използвала, за да проникне в къщата.

Той пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Завладя го странно чувство, сякаш бе притаил дъх. Не знаеше причината за него. После осъзна, че с нетърпение очаква да види реакцията й, когато й покажеше… Отвори вратата и отстъпи настрани.

Възхитеното й изражение бе точно това, на което се бе надявал.

— Виж. Това наистина е Тайната градина! — Тя влезе със скоклива крачка, а халатът й се развя зад нея.

Ентусиазмът й кипна като шампанско, опияни го и той я последва бързо, като извика:

— Хей, забави малко!

— Не ставай глупав! — Тя се скри зад ъгъла и му отвърна през рамо: — Как да забавя, когато луната е пълна и се намирам в Тайната градина? — И се засмя с онзи плътен смях, който накара тестостерона му да се разбушува. И после:

— Ох!

Заобиколи ъгъла и едва не се блъсна в нея.

Тя стоеше неподвижна като камък пред обширната ливада в сърцето на градината. В единия й ъгъл растяха пинии и рододендрони. Огромен дъб простираше клони над мраморна пейка. Един изкуствен водопад се изливаше по естествените речни камъни, пръскайки искри, и преминаваше в басейн с лек плисък, пригласящ на любовните песни на жабите.

А в средата на обширната поляна имаше пергола

2

, по чиито колони се виеше древна глициния, обсипана с цветове.

Точно така го бе запланувал. Беше видял в градината една изумителна придобивка. Лично той одобри разчистването й, растителността и инсталацията на водопада. Преобразуването на градината от непроходима джунгла в романтично скривалище имаше сериозна финансова причина — все пак приходите от „Тайната градина“ щяха да скочат, ако влюбените започнеха да наемат хотела за сватбите си.

Но не за финансите мислеше той, докато се любуваше на възхищението върху лицето й.

— Това е… толкова красиво. — Сълзи задавиха гласа й.

Под лунните лъчи градината грееше в светлини и сенки, излъчваше великолепие и тайнственост.

Медоу също грееше. Луната осветяваше лицето й и в същото време самата тя излъчваше чиста радост.

— Благодаря ти, че ме доведе тук. Благодаря ти, че ми показваш тази красота. Не ме е грижа какво говорят другите за теб. Ти си чудесен!

Тя го остави без думи и с танцова стъпка се отдалечи.

Завъртя се в кръг, все по-бързо и по-бързо, като се смееше. И след това направи нещо, което накара дъха му да спре.

Съблече халата си.

Лунната светлина премина през тънката бяла материя на нощницата й. Докато тя се въртеше, той виждаше очертанията на краката й, бедрата, талията, гърдите й.

Беше божествена, като бяла свещ с пламък на върха.

А после… тя изхлузи нощницата си през глава и я захвърли.

Беше виждал немалко голи жени. Бе посещавал средиземноморски плажове, където горнището на банския бе забравен атрибут. Но никога досега не бе виждал нещо толкова дръзко и в същото време невинно секси като Медоу, възхваляваща луната. Тя беше забравила за присъствието му; полюляваше се, подвластна на някакъв собствен вътрешен ритъм, който оживяваше босите й крака, силните й стегнати бедра, малките й високи гърди.

Ако вярваше във вещици, щеше да повярва, че е такава. Тя го караше да иска да танцува в лунната нощ. Караше го да иска да крещи, да пее, да се люби.

Караше го да се чувства жив. Което беше напълно откачено, като се има предвид, че така или иначе беше жив.