Внимавай в картинката

Както и нейното за него. Дори когато тестисите му се свиха към тялото му и трепетът пробяга по гръбнака му, той не можеше да отлепи поглед от нея — от движенията на малките й гърди, докато тя стискаше пейката зад главата си, от изпънатия й корем, от изражението й на агония, примесена с възторг. Тя бе най-красивото нещо, което някога бе виждал. Искаше да прекара всеки миг от живота си в нея, да целува устните й, гърдите й, корема й. Искаше да й доставя наслада, докато тя не повярва в историята, която бе съчинил за любовта им, докато не изтрие от съзнанието си всеки друг живот, освен този с него.

Искаше му се този момент да продължи вечно… и не можеше да възпре бликналата сперма, която струеше от него. Бе я обладал по древния, първичен начин, диктуван от луната поколения наред…

И едва когато свърши, когато се отпусна върху нея задъхан и усети диханието й под себе си, осъзна — не бе използвал никаква защита.

За пръв път в живота си не бе използвал презерватив.

Двадесет и едно

Облечена с ненабиващата се на очи черно-бяла униформа на охранител, Джудит стоеше под огромния дъб и гледаше как Медоу и Девлин подскачат весело към къщата.

Бяха правили секс. Страхотен секс.

Блазе им. Какво друго можеше да си помисли. Единственият случай, в който Джудит бе правила страхотен секс, беше когато бе останала сама и се бе въоръжила с неизчерпаем запас от батерии. Мъжете като че ли не проявяваха интерес към жена с широка брадичка, тънки устни, крака като дънери и талия, която не се различаваше от корема. Не беше честно, но пък тя бе свикнала да „не е честно“.

Единственото „честно“ в нейната графа бе да се сдобие със спонсор като г-н Хопкинс, който й помогна да си подсигури работа на подходящото място в подходящия момент и с подходящата позиция — охранител в къщата, където беше скрита картината на Изабел. Тук можеше да държи под око Четири и Медоу, докато претърсваха Уолдемър Хауз, а когато намереха търсеното… тя първа щеше да разбере.

Но и за секунда не си въобразяваше, че в крайна сметка картината ще се окаже нейно притежание. Бе сключила сделка с дявола, а тя разбираше по-добре от всеки друг природата на злото — баща й я бе научил — и уважаваше силата му.

Освен това, накрая щеше да получи онова, което искаше. Г-н Хопкинс й бе обещал, че именно на нея ще бъде приписана заслугата за откриването на картината.

* * *

— Защо се промъкваме крадешком в къщата? — попита Медоу с висок театрален шепот.

— Защото всички охранители са нащрек и… — Девлин млъкна. Наистина, защо се промъкваха като крадци в къщата?

Не можеше да прекара Медоу през ливадата и по коридорите към спалнята им, без да привлекат вниманието на всички от охраната — дори на тези, които не бяха на смяна. И знаеше отлично какъв извод щяха да си направят от изчезването им — впрочем, съвсем правилен. Особено при положение, че бе обявил Медоу за своя съпруга. И защото тя все още танцуваше, макар и облечена в нощницата и халата си — но този път по негова молба.

И се усмихваше. Беше толкова щастлива.

По дяволите. По дяволите. По дяволите.

Девлин не можеше да повярва, че си е позволил подобна престъпна небрежност.

Не можеше да повярва, че й бе позволил да хване ръката му и да я размахва, докато вървят. Би трябвало да й обясни каква неприятност са си навлекли. Вместо това я остави да бръщолеви блажено.

— Майка ми винаги ми е казвала, че човечеството не е чак толкова далеч от примитивното, колкото ни се иска да вярваме — изчурулика Медоу. — Че когато си позволим, реагираме точно като предците си на лунната светлина и на пролетта. И си мисля, че тази вечер доказахме правотата на думите й.

Прииска му се да я притисне в ъгъла, да я попита как така, при положение, че има амнезия, си спомня какво й е казвала майка й, но Медоу се засмя толкова палаво, че не му даде сърце.

Бе я накарал да засияе. Бе я задоволил. Поради една или друга абсурдна причина, тази нощ тя му се бе доверила. С безгрижното си и позитивно отношение към връзката им го беше накарала да се почувства като Скрудж

3

 — брониран срещу хубавите неща в живота, подозрителен… стар.

И похотлив. Бе го направила похотлив.

Колко неловко бе да подтичва като лос след разгонена женска.

Тя бе толкова малка и стегната. В един ужасяващ, но и възбуждащ момент се бе запитал дали не е девствена.

Не. По-скоро рядко срещала мъжка ласка, и то доста отдавна. А той, решен да извлече наслада от нея — но по неговите правила и в удобно за него време — бе вложил сърцето и душата си в превземането й.

Без предпазни средства.

Сега като нищо можеше да е бременна.

— Внимавай къде стъпваш. — Той й помогна да се качи на широката веранда на Уолдемър Хауз и отвори вратата.

Лунната светлина струеше през прозорците и образуваше светли квадрати по килима. Във внезапен пристъп на суеверие той се опита да не стъпва върху осветените места. Ами ако майка й беше права? Ако наистина лунната светлина го бе довела до лудост? Друго обяснение не виждаше.

Медоу не прояви подобна предпазливост. Тя подскачаше, заредена от секса с него.