Внимавай в картинката

Но… докато я наблюдаваше, съзнаваше, че се самозалъгва. Не се бе чувствал жив от години. Може би дори никога.

Изражението й беше ликуващо, сякаш нощта бе неин любовник, а тя бе единствената жена, която може да го задоволи.

Не. Девлин искаше да е неин любовник.

Той захвърли обувките си.

Глупав ход, но не чак фатално глупав, защото все пак не събу панталона си. Докато панталонът му беше на мястото си, нямаше опасност да направят нещо чак толкова прибързано, което би било лудост.

Той пристъпи към нея, сляп за всичко останало.

Като се завъртя около него, тя се усмихна лъчезарно.

— Нека ти покажа за какво е създадена лунната светлина. — Той плъзна ръка по голия й гръб.

И за пръв път от възпитанието му на южняшки джентълмен имаше истинска полза. Търпеливо я запозна с основните стъпки във валса; а после, когато тя придоби увереност, започна да я върти във все по-широки и по-широки кръгове, ускорявайки крачка, водейки я със себе си.

Тя се почувства дребна в ръцете му, а при всяко завъртане тялото й се докосваше до неговото и го възбуждаше. Ароматът й нахлуваше в ноздрите му и възпламеняваше синапсите в мозъка му, докато накрая си помисли замаяно, че ако попадне сред тълпа от жени, безпогрешно би я разпознал. Бризът пееше в ушите му, дърветата и цветята, езерото, и перголата се въртяха вихрено, а тя му се усмихваше сякаш не друго, а той самият я бе омагьосал.

Беше гола в прегръдките му.

По-късно не можеше да си спомни да е планирал онова, което бе направил. Беше мъж, който крои и обмисля предварително всеки един момент от живота, бизнеса и отмъщението си, но една нежна мелодия и едно весело лице го бяха отвлекли на място, където само те двамата съществуваха.

Кръговете ставаха все по-широки и по-бавни.

Усмивката й изчезна. Погледът й се съсредоточи върху него — единствено върху него. Двамата провлачваха последните стъпки с притиснати едно към друго тела.

Спряха, без да откъсват очи един от друг.

Тя се пусна.

Хвана го за ръка.

И го отведе към перголата.

Двадесет

Вътре в перголата уханието на глициния изпълваше въздуха, а лунната светлина се разсипваше на множество малки късчета върху мраморната пейка, каменните плочи и лицето на Медоу.

Тя очевидно срещаше трудности при разкопчаването на дънките му.

Той не й помогна. По дяволите, защо да го прави — така би се лишил от удоволствието от случайния допир до слабините и в някои случаи — добре де, не само случаен — допир до члена му.

А и как ли да не го докосне? Та той бе гигантски.

Прииска му се да се изсмее на собственото си, захранвано от тестостерона, разюздано въображение. Всичко идваше от там, че го усещаше гигантски под бельото си. Усещаше го могъщ. Той самият се чувстваше могъщ.

Тя свали дънките му. После боксерките. Прокара пръсти от тестисите до върха на члена му.

Никога ничий допир не му бе носил такава наслада и той простена като истински девственик.

— Сега танцува ли ти се? — прошепна тя; дрезгавият й глас трептеше от сподавян смях.

— Ах, ти, малка палавнице. — Той взе халата й от пейката и го постла върху мрамора. С едно сръчно движение завъртя Медоу и я просна по гръб.

За първи път тя видя лицето му без маската на измамник. Лунната светлина й разкри душата му такава, каквато е била преди обстоятелствата около съдбата му да изтръгнат от него удоволствието от живота. Тази нощ той не бе страдащ от мания за величие магнат, нито пък неразгадаема мистерия. Тази нощ той бе просто мъж.

Не, беше мъжага, управляван от тестисите си и доброволно подчиняващ се на командите им.

А каква бе тя? Жена, която бе загърбила предупрежденията на майка си за фаталната комбинация от лунна светлина и мъже.

Сега тя бе също толкова безпомощна като него.

Вдигна ръце да го прегърне.

Тъмните му очи и белите му зъби отразиха лунната светлина, когато се усмихна. Сложи ръце на раменете й и я натисна назад.

После тези ръце заиграха… по извивките на гърдите й, милвайки ги, опознавайки формата им, чувствеността им.

Очите й се притвориха блажено, когато той прокара пръсти от долната им страна, по малките кръгове на зърната й. Знаеше какво прави и я докосваше така, че да потопи мислите й в море от бавна и топла възбуда.

Тя не знаеше какво да прави с краката си. Да ги сложи на земята? Но тогава пейката щеше да се окаже между тях. Щеше да се разкрие напълно пред него, а й се струваше прекалено рано за това. Но когато прегъна коляно и опря една от петите си върху пейката, той прошепна:

— Скъпа моя — и целуна вътрешността на бедрото й.

Щяха да се любят, сред тази тайна градина, в тази съвършена нощ… и може би точно такива са били плановете й още от самото начало. Неизпитаните досега емоции й се струваха нови и странни, различни от всичко, което бе усещала досега. Чувстваше се като авантюристка, попаднала на място, за което само бе сънувала.

Когато той плъзна ръка по бедрото й и я зарови в добре поддържания триъгълник от медни къдрици, тя рязко изви гръбнака си в дъга в пристъп на нетърпение.

— Девлин — прошепна.

— Какво? Харесва ли ти? — Пръстът му проникна плавно и надълбоко в нея. — А това?