Внимавай в картинката

Усети как дълга въздишка накара гърдите й да се повдигнат и да спаднат. Малко по малко тя се надигна и седна. Погледна надолу към него и на лицето й се изписа колеблива усмивка, много различна от обичайното й дяволито изражение. Стана от него и се отпусна на пода с вдигнати колене и безсилно отпуснати върху тях ръце.

— Беше прекрасно — прошепна.

— Да. — Знаеше, че трябва да каже нещо смислено. Нещо, което да отрази колко шеметна е била отминалата нощ. Но не знаеше какво.

Още от момента, в който се бяха срещнали, се лъжеха един друг, играеха си игрички в преследването на неизвестни цели. Той не знаеше как да й каже истината — и дори каква е самата истина. Тази нощ по някакъв загадъчен начин истината, която бе познавал, се бе променила.

Вече не знаеше какво иска.

Знаеше само, че пак бяха правили секс — и пак без предпазни мерки.

— По дяволите! — Девлин скочи на крака.

Медоу погледна любопитно нагоре.

— Какво?

— Пак го направихме!

— Забелязах. — Гласът й бе лек, отпаднал, задоволен. — Искаш ли да подадеш оплакване?

— Направихме го без презерватив.

— Нямам никакви болести. Кълна ти се.

Умът му, който преди бе толкова остър, се отклони от темата и пое в друга насока.

— Не си правила секс от доста време.

— Можеше да се постараеш това последното да излезе като въпрос.

После идеята за фарса, в който двамата участваха, проблесна в съзнанието му и той се изрепчи:

— Как можеш да се закълнеш, след като не помниш миналото си?

— Да не би ти да имаш някаква болест?

Добра контраатака. Той оцени съобразителността й и отговори:

— Не. Но пък съм потентен и този път не мога да се оправдая с пълнолунието. Какво оправдание мога да си намеря под душа? Че е от сапуна ли?

Тя наведе глава и прехапа устната си, за да попречи на усмивката, която заплашваше да цъфне.

Без успех. Тази очарователно провокативна усмивка му припомни как беше плъзгал длани по тялото й, по хлъзгавата й, покрита с пяна кожа… Изкушението го връхлетя като удар между очите. Не изкушението да я обладае отново, въпреки че и то не бе далеч. Всъщност искаше да й признае, че е наясно с лъжите й за амнезията, да я попита за истинското й име, да я помоли за… за какво!

Отвори вратата с ритник и излезе от душ-кабината.

Без малко да каже: Ти не си ми съпруга.

Проклятие. Не!

Не той трябваше да направи първата крачка. Нека тя каже истината. Нека Медоу се разкрие пред него и тогава щеше да разбере дали си струва и той да стори същото.

* * *

Медоу се събуди бавно и без да отваря очи си пое дълбоко въздух.

Девлин миришеше толкова хубаво. Имаше онзи характерен мъжки аромат, състоящ се от сила и упоритост, и малко момичешки лавандулов сапун — а може би Медоу подушваше себе си с неговия аромат върху нея?

Тъй като бе спала дълбоко последната нощ, изтощена от среднощните приключения, но през цялото време бе усещала прегръдката на Девлин, която я топлеше дори сега — тя се бе сгушила плътно до него с гръб към гърдите му и дупе в скута му.

Девлин.

Не можеше да повярва, че е възможно да съществува подобен мъж. Предизвикателство. Любовник. Враг.

Бе го пожелала и си го бе позволила, и това беше най-глупавото нещо, което бе правила през целия си живот. Въпреки всичко й се искаше да се търкулне по гръб и да размаха опашка като кутре, като се сетеше за суровата, необуздана страст помежду им.

Пусна ръка зад себе си и я прокара по хълбока му. Той бе висок и всяка част от него бе дълга и мускулеста. Снощи я бе яздил мощно и тя му бе върнала услугата.

Сутринта изпитваше болка между краката. Досега бе имала сексуален контакт само с един мъж и може би е бил лигльо. Не знаеше със сигурност. Знаеше само, че ръстът и яката физика на Девлин намираха своето отражение и в пениса му. Миналата нощ не й се бе разминала безнаказано. Нямаше да е лесно за тялото й да го поеме отново.

Но увереността, че би й причинил дискомфорт, не намаляваше желанието й.

Ако се налагаше да избира между това да забрави миналата нощ и да си спести неизбежната болка, или да я изживее наново, определено би я изживяла наново.

Той дишаше бавно и спокойно и тя внимателно се извърна в прегръдките му.

Очите му бяха затворени, лицето — отпуснато. Изглеждаше като мъж, обзет от умора в резултат на твърде малко сън… и неочаквано удоволствие.

Тя вярваше, че всичко се случва с причина и знаеше, че такава има и за неговата поява в живота й. И нямаше начин тази причина да е друга, освен добра. Все пак той бе Девлин.

Нищо, че събуждаше у нея безпокойство. Паника. Неприсъщи за предишната Медоу. Нещо в него я привличаше и тя му отвръщаше с такава страст…

Погали гърдите му, после натисна едното му рамо и го обърна по гръб. Прокара ръка надолу по стегнатата кожа на корема му, достигна слабините и обхвана ерекцията му.

Температурата му се покачи с пет градуса.

Тя се усмихна. Може би спеше? А може би — не. Но при всички случаи събуждаше у него дива алчност.