Внимавай в картинката

Това, както и удоволствието да събува гащичките на Медоу всяка нощ.

— Предполагам, че си поканила целия болничен персонал, за да не се обиди никой — процеди Грейс.

Медоу погледна надолу и разтърка пръстта с върха на обувката си. Шапката скриваше лицето й, но всички знаеха отговора.

— О, за бога! — С пресилен, театрален жест Грейс сложи ръка на челото си.

— Казахте ми, че мога да поканя приятелите си! — Медоу избута с език сладоледа надолу във фунийката.

Девлин се питаше докога ще може да сдържа ерекцията си.

— Приятелите, а не хората, които ви обслужват — натърти Грейс.

Девлин обви ръка около кръста на Медоу.

— Медоу превръща всеки в свой приятел.

Медоу отметна назад периферията на шапката си и го погледна. В очите й проблясваха дяволити искрици.

— Предполагам, че не трябва да й казвам, че съм поканила останалата част от персонала, нали?

Грейс направи изражение за милиони. Тя изпелтечи:

— Ти… си поканила служителите? Персоналът на „Тайната градина“.

— Да, разбира се. Казах им да се отбият тук, когато свършат работа. Вижте! Прекарват си чудесно. — Медоу направи широк жест с ръка. Сладоледената фунийка излетя към парапета, пръскайки сладки розови капки.

Грейс се дръпна, опитвайки се да запази безупречния си бял панталон.

С нападателен и презрителен глас Бенджамин произнесе:

— Госпожо Фицуилям, може би ще е добре да ограничите алкохола и да държите храната си по-здраво.

— Не съм пила. Просто съм си такава! — Тя му се усмихна с онази своя усмивка, специално запазена за Брадли Бенджамин. — Но няма проблем. Все пак съм художничка. Ние трябва да сме ексцентрици.

Сивите очи на Бенджамин бяха в състояние да замразят бърбъна в чашата му. Устните му помръднаха беззвучно, но той не ругаеше. Девлин го гледаше. Старецът каза:

— Изабел.

Медоу също го видя, защото свали шапката си и наклони глава към неговата.

Всичките подозрения на Девлин се разместиха, промениха се, затвърдиха се в убеждения. Стана му ясно, че Медоу знае — винаги е знаела — за Брадли Бенджамин и мястото му в живота на баба й. Защото Медоу, която харесваше всички, не можеше да понася Брадли Бенджамин.

— Художничка? — вдигна вежди Грейс. — Не знаех, че си художничка.

— Опа — каза тихо Медоу. Като се завъртя към нея, тя произнесе: — Грейс, имате нещо на ревера.

Грейс изсумтя раздразнено.

— Щом дори Медоу забеляза, ще се наложи да отида да се преоблека. Но ще се върна. Не обявявайте женитбата си, докато не дойда.

— Не бихме си го и помислили. — Медоу я изгледа как се отдалечава; после, истинско олицетворение на вината, зачака.

Очакваше Девлин да я попита за изкуството й, допусна той. Само че днес той нямаше настроение да се прави на гадняр.

За това си имаха Брадли Бенджамин.

Вместо това Девлин повдигна брадичката й и целуна ъгълчето на устата й.

— Сладолед — каза.

— Сигурно. — Скръби вложи цялата си подозрителност, цялата си завист в тази единствена дума.

На Девлин не му пукаше. Интересуваше го само Медоу да го гледа с обожание.

Нестройната музика от латерната, врявата на тълпата, миризмата на храна и лосион — всичко избледня и изчезна. Той не съзнаваше нищо друго, освен възхитителната усмивка на Медоу, топлината й, когато тя се наведе към него, уханието на лимон, с който бе изплакнала косата си.

— Господин Фицуилям, мога ли да разговарям с вас в офиса ви?

Сам изтръгна Девлин от неговия унес.

Когато Девлин го изгледа неразбиращо, Сам добави:

— Важно е.

— Разбира се. — Девлин неохотно позволи на Медоу да се изплъзне от прегръдката му.

Тя се отдалечи от Сам. Изгледа го много странно. Сякаш знаеше, че Сам я е наблюдавал, докато е била затворена в онзи килер и го обвиняваше, че казва на Девлин истината.

— Не се бави прекалено дълго. — Тя намести шапката на главата си и тръгна надолу по стъпалата.

Девлин погледна към старците. Всички я следяха с поглед и в очите на всички им блестеше онзи копнеж, пламъкът на отдавна забравени спомени.

Всички, освен Брадли Бенджамин. Той изглеждаше бесен — и стар.

Глупак. Горделивостта му ли го топлеше, когато си лягаше сам всяка вечер?

Или го тормозеше мисълта, че ако беше задържал Изабел, сега Медоу щеше да му е внучка?

Тридесет

Сам посочи редицата монитори в офиса на Девлин.

— Обикновено когато господин Четири обикаля коридорите, залита пиян. Но днес…

Четири крачеше по коридора на третия етаж с Уизи, облегната на ръката му.

— Сигурно търси някое място, където да преспи с нея — допусна Девлин. Като килера за спално бельо, например.

— Не бих ви извикал, ако случаят беше такъв — каза Сам. — Вижте го.

Четири се кокореше срещу всяка картина, покрай която минаваха. По едно време спря пред един пейзаж, наведе се и погледна подписа в ъгъла. Уизи изглеждаше отегчена до смърт, и когато го дръпна за ръката, Четири я завъртя. Беше очевидно, че й се кара, защото тя се фръцна и си тръгна.

— И той ли търси картина? — Девлин направо не можеше да повярва. Беше прекалено странно. И твърде подобно на поведението на Медоу, за да е случайно съвпадение. — Какво, по дяволите, си мислят, че ще изкарат от проклетото нещо?

— Сър? — Сам изгледа намръщено Девлин.

— Нищо. — Девлин отпъди въпроса.