Внимавай в картинката

— О, замълчете — озъби се Брадли. Не обичаше да се обсъжда възрастта му.

Сините очи на Пен Семпъл проблясваха с онази изкуствена доброжелателност, която той така добре докарваше, и която Девлин вече знаеше, че вещае неприятности.

— Ще е срам, ако нещо се случи тук, преди да сте открил хотела си.

— Като например?

— Видяхме, че е издигната клетъчна кула. — Бенджамин никога не се бе опитвал да скрие враждебността си, но днес направо беше настръхнал.

— Да, трудно е да не се забележи, нали? — Девлин се наведе до нивото на очите на Бенджамин. — Виждате ли онези хора, смесени с тълпата? Онези в черно и бяло със слушалки на ушите и микрофони? Те са от службата ми за охрана. И са нащрек.

— И преди имаше охрана. — Съсухрените клепачи на Бенджамин се спуснаха върху натежалите му от злоба очи.

— Гейбриъл Прескот, шефът на фирмата, също е тук между гостите. Няма да има инциденти — или по-точно: повече инциденти. — Девлин се изправи. — В този момент обявявам официално хотела за открит.

Бенджамин гледаше с безпомощна ярост.

Девлин обходи с очи всички.

— Повярвайте ми, господа, преди да са минали десет години, ще видите на тази ивица още три хотела. От това се страхувате, нали?

Така беше. Той почти ги виждаше как потръпват в изисканите си кожени обувки.

— Хей, господин Фицуилям! — Крисчън, сладкарят, вдигна една футболна топка. — Вижте какво спечелих!

— Страхотно! — изръкопляска му Девлин.

Крисчън хвърли топката към него. Метна я напосоки и се наложи Девлин да се хвърли, за да не попадне тя в надутата, обидена физиономия на Брадли Бенджамин.

— Съжалявам, господин Бенджамин! — махна извинително Крисчън и направи гримаса към Девлин.

Девлин сви рамене в отговор и извика:

— Отдалечи се.

Крисчън отстъпи, още и още и Девлин изпрати с шут топката право в ръцете му.

Тълпата около верандата изръкопляска — южняците обичаха футбола и наистина се радваха, че любимият им куотърбек им е съсед. Беше напълно сигурен, че това бе единствената причина все още да има електричество — шефът на местната електрическа компания беше футболен фен.

Девлин махна с ръка и изтупа ръцете си от праха.

Грейс изкачи гордо стъпалата към къщата с плътно прилепнали към тялото ръце — истинско олицетворение на засегнато честолюбие.

Девлин я настигна.

— Майко, наред ли е всичко?

Тя му показа ревера на бялото си сако.

— Франк Петерсън размахваше сандвич със сирене с червен пипер и ме удари с него. Пълен простак. Той е момчето за всичко. Не знам защо си го поканил.

— Не съм го канил.

— Тогава какво прави тук? Без покана ли е влязъл?

В този миг изникна Медоу, ближейки сладолед във фунийка.

— Кой?

— Франк Петерсън — отвърна рязко Грейс.

— Аз го поканих. — Езикът на Медоу се плъзна по сладоледа. Периферията на шапката й се разклати. — Да не би да очаквате той да си стои вкъщи, докато съпругата му е тук.

Грейс почака Девлин да отговори, но той бе зает да наблюдава как Медоу улавя с език капка разтопен сладолед, преди да се стече на ръката й. Накрая Грейс попита с примирена въздишка:

— Съпругата му? Че коя е тя?

— Джазмин, онази, която работи в болницата. — Медоу прозвуча търпеливо, сякаш съобщаваше информация, която всички трябваше да знаят.

— И си я поканила, защото…? — Грейс вдигна идеално оскубаните си вежди.

— Беше мила към мен след инцидента. — Бузите на Медоу пламтяха от удоволствие, докато гледаше карнавала.

— Обзалагам се, че ти си поканила и госпожица „Имам-палави-балкони-и-знам-как-да-ги-използвам“. — Девлин направи знак към Четири и младото момиче.

— Уизи! — каза Медоу.

— Господ да те благослови. — Грейс преливаше от раздразнение.

— Казва се Уизи — произнесе търпеливо Медоу — и я поканих, защото ако бях поканила само Джазмин, Уизи щеше да се засегне. Освен това, като гледам, Четири добре се забавлява.

Девлин забеляза, че езикът на Медоу е станал яркорозов от червените захарни пръчици. Усети, че се изпотява.

Уизи хвана под ръка Четири. Докато се отдалечаваха, разговорите на верандата секнаха. Чувствата варираха от леденото неодобрение от страна на Грейс до неприкритата похотливост на Пен Семпъл, на когото очите щяха да изскочат от орбитите.

— Той ще ме разведе специално да разгледам къщата — извика към тях Уизи.

— Не се съмнявам — промърмори Девлин.

Медоу се засмя и го дръпна за ръката.

— Кротко, момче. Вече си женен. Единственото, което можеш да правиш, е да тичаш, докъдето ти стига каишката, и да лаеш.

Откъм групата на старчоците Девлин чу ужасено ахване и сподавен смях.

Тя погледна нататък.

— Здрасти, господин Галахър, господин Семпъл, господин Осгууд, господин Бенджамин. Да не би да сте усилили звука на слуховите си апарати?

Скръби Галахър се разсмя.

— Радваме се да чуем, че дърпате тази каишка. Само така! Ще го дресирате!

Медоу направи победен жест с палец, после върна вниманието си върху сладоледа.

Докато гледаше внучката на Изабел, отслабналите очи на Брадли Бенджамин святкаха от раздразнение — и от нещо, което Девлин никога не бе виждал там преди.

Може би празнотата на един безсмислено изживян живот?

Боже, Девлин се надяваше да е така. Това щеше да си заслужава целия този фарс.