Внимавай в картинката

— Май не го е правила от доста време, а? — процеди Медоу.

Девлин трепна, потискайки смеха си.

Грейс изгледа Медоу, после Девлин.

Сините й замислени очи останаха върху него и Медоу се запита какво ли й минава в момента през ума.

Девлин също изглеждаше озадачен.

— Майко?

— Добре, ето и идеята ми. Да видим дали ще ти хареса, Медоу. — Грейс разтвори ръце. — Смятам партито да се състои навън. Ще превърнем имението в карнавал. Ще организираме игри — не електронни, разбира се, а истински игри, като кегли, например и ъъъ…

Тя погледна за помощ Медоу.

— Пукане на балони със стрелички — притече се услужливо Медоу.

— Именно. — Грейс кимна доволно. — Бях сигурна, че ще знаеш какъв тип игри се играят на тези места.

— А тя е добра в обидите. — Медоу отново изсъска със стиснати устни.

— Най-добрата — съгласи се той.

— Чувам ви — тропна с крак Грейс.

— Знам, майко, но щеше да е най-добре, ако не слушаш — каза той. — Ако направим партито отвън, може да завали.

— Няма да завали — каза Грейс. — Стихиите не биха имали дързостта да объркат плановете ми.

— О! — Медоу беше впечатлена. — Можете да водите курс по позитивно мислене.

— Майко, а кой ще играе шутовете?

Грейс махна с ръка.

— Това ще са гостите, скъпи.

Медоу примига. Кой да предположи? Грейс не беше пускала и намек за усмивка, а сега демонстрираше остро чувство за хумор.

— Ще имаме захарен памук и от онези захаросани червени ябълки, а келнерите ще са облечени като карнавални викачи.

Девлин я погледна с любопитство.

— Майко, това изобщо не звучи като твой тип парти.

— Скъпи, партито трябва да подхожда на хората, в чиято чест е организирано, а в този случай… — Грейс направи красноречив жест към Медоу.

Медоу си представи как оцветява в черно някои от предните й зъби и рисува червени лунички по носа й.

Грейс продължи:

— Келнерите ще обикалят с подноси. Те ще имат жетони за плащане на игрите, шампанското и ордьоврите.

— Шампанско и ордьоври. Това вече е друго — каза Девлин.

— В чест на Медоу украсата ще е естествена — цветя, цветя, и пак цветя! А по средата — Грейс вдигна театрално ръце нагоре — виенско колело!

В този миг Медоу забрави за обидите и за това че на два пъти бе връхлетяла в неподходящия момент.

— Виенско колело ще е супер яко!

— Именно! — Устните на Грейс се изкривиха, сякаш беше отхапала лимон. — Яко! Точно това е думата, която търсех…

Девлин започна:

— Това не е думата, която аз…

— Говорим за истинско виенско колело в естествени размери? — попита Медоу.

— Разбира се! Няма да се скъпим, я!

Девлин се опита отново:

— Виенско колело не е…

— Със светлини и музика! А какво ще кажете за увеселително влакче? — Медоу подскочи върху дивана.

— Не. Това вече ще е прекалено. — Когато Медоу се опита да възрази, Грейс размаха пръст срещу нея: — Ще поканим всички влиятелни хора от Юга, както и журналисти. Ще е истинско събитие и не искаме да бъде възприето като вулгарно.

Медоу се оживи.

— Можем да поканим Мъртвия Боб. Той изнася представления на Ренесансовите фестивали. А, да, и Фантастичните жонгльори Оксенбери.

— Много добре! Няколко зрелища биха добавили атмосфера.

Девлин едва сдържаше гнева си.

— Майко, оценявам усилията ти, но…

— Слушай, Медоу. — Очите на Грейс блестяха. — Виенското колело може да бъде визуалният център на партито, и двамата с Девлин да обявите брака си от върха му.

— Това си е лудница! — каза Медоу.

— Лудница! — сепна се Грейс.

— Имам предвид — адски готино! — поясни Медоу.

— Ааа. Адски готино. — Веждите й отново се свъсиха. — Още една дума, която търсех.

— Дами! — Резкият тон на Девлин най-сетне привлече вниманието им. — Няма да има захарен памук. Няма да има карнавални биячи. И не си мечтайте — виенско колело също няма да има. — Той възпря протестите им с решителен жест. — Това е последната ми дума.

Двадесет и девет

Девлин не можеше да повярва, че в двора му се върти виенско колело, нито пък че изхвърля дъжд от цветни венчелистчета всеки път, когато стигнеше върха, изпълвайки въздуха с ароматна вихрушка. Не можеше да повярва на карнавалните викачи и игри, както и на старинната парна латерна, боядисана в синьо, червено и жълто, и украсена щедро с варак, която изпълваше следобеда с музика. Нито на това, че Мъртвия Боб изпълнява номерата си на сцената в градината.

Но най-невероятното беше, че хората, възрастните хора, неговите изтъкнати гости, ядяха и играеха, и се возеха на виенското колело, надавайки крясъци като деца.

Това тържествено откриване може и да беше идея на майка му — но беше по вина на Медоу. Ако не беше Медоу, на Грейс никога нямаше да й хрумне подобен фарс.

Разбира се… двете бяха прави. Вече бе видял трите операторски екипа, които отразяваха събитието, и разпозна поне петима журналисти, които си водеха записки и се смееха. Това беше голям успех, но мътните да го вземат, ако признаеше това пред Грейс и Медоу.

С ръце на хълбоците, той застана на покритата веранда на Уолдемър Хауз и огледа наоколо.