Войнико, не питай!

То трябваше да бъде платено от вече несъществуващото правителство на Северния Раздел, което беше наело войниците на Сдружението. Тази практика — да се държи като заложник за изплащането на дълга цяла планета с населението й — беше, разбира се, незаконна, но се прилагаше често. Причината се криеше в особената валута, с която се боравеше сред звездите — производителната сила на човека, независимо дали е психиатър или войник. Дългът не може да не бъде изплатен от планетата-длъжник, независимо дали правителството е същото или не. В противен случай правителствата биха се сменяли често, щом това е начинът да се избегне изплащането на дълговете.

Обичайната практика бе победителят да плаща за всичко, дори ако ставаше дума за сблъсък на противоположни интереси на една и съща планета и са били наети войници от други светове. Нещо като обратен граждански иск за финансово обезщетение, при който изгубилият плаща разходите по делото. Действията на силите на Сдружението означаваха обявяване на война на цялата планета, докато не бъдат изплатени дълговете по договора, сключен от някои нейни жители.

Бойни действия не се водеха и след известно време плащанията по дълга щяха да бъдат изпълнени от правителствата на Нова Земя, които са били замесени в конфликта. В случая това беше правителството на Южния Раздел, което излезе победител от войната. Но дотогава планетата щеше да е окупирана от войниците на Сдружението. Върнах се там горе-долу осем месеца след като бях напуснал Нова Земя със задачата да напиша серия уводни статии. Отидох да се срещна с полевия командващ на черноризците и този път не срещнах никакви трудности. По всичко личеше, че командването им е издало заповед да не се ограничава достъпът до лагера, който бе издигнат насред полето и представляваше правилно подредени пластмасови палатки, както и по възможност да не се дразнят представителите на другите планети. Никъде не чух да говорят на техния особен молитвен език, който обикновено употребяваха при разговорите помежду си. Също така не видях и портал — нито на входа, нито по пътя до палатката на командира. И макар че ми говореше на „Вие“, а не на „ти“, видът му не показваше, че е щастлив от срещата ни.

— Полеви командващ Уосъл — представи се той. — Заповядайте, журналист Олин, седнете. Чувал съм за вас.

Беше човек на около петдесет години с късо подстригана, изцяло посивяла коса. Фигурата му приличаше на долната част на холандска врата, а брадичката му бе толкова ръбеста, че му придаваше вид на много нещастен. Физиономията му и в момента изглеждаше нещастна независимо от усилията, които полагаше да се държи спокойно. Аз обаче знаех причината за тревогите му.

— Предполагам, че наистина сте чували — доста хладно подех аз. — Затова ще ви припомня някои принципи за непредубедеността на Агенцията за междузвездни новини.

Той се намести по удобно в креслото си и каза:

— Известно ни е всичко, журналист Олин, и лично аз не мисля, че имате някакви предубеждения спрямо нас. Съжаляваме за смъртта на зет ви и за вашето раняване. Само искам да изтъкна, че Агенцията от всички свои членове е избрала точно вас за написването на тези репортажи…

— Нека да ви обясня съвсем ясно! — прекъснах го аз. — Сам избрах тази работа, командващ Уосъл. Избрах я с абсолютната увереност, че мога да се справя.

При тези думи лицето му придоби изражение на уморен булдог и на него се четеше само едно — недоверие. Отправих му възможно най-благия си поглед.

— Доколкото виждам, не можете да схванете, а? — изрекох аз с метален глас. — Родителите ми умряха, когато бях съвсем малък. Израснах под грижите и възпитанието на чичо ми. Цял живот съм се стремил само към едно — да стана журналист. За мен Агенцията е по-важна от което и да е общество или човек на всичките четиринадесет планети. Нося Клетвата за непредубеденост в сърцето си, командващ. Основният момент в тази клетва е унищожаването на всички лични чувства, които биха могли да повлияят в каквато и да е степен на обективността на журналиста.

Продължаваше да седи зад бюрото си и да ме гледа тъпо. Стори ми се, че едва забележима сянка на недоверие преминава през лицето му.

— Мистър Олин — най-сетне проговори той. Това формално обръщение беше светъл лъч в сравнение с официалния тон, с който започна разговорът ни. — Опитвате се да ме убедите, че сте тук, за да напишете статиите, с цел да докажете своята непредубеденост по наш адрес ли?

— И по ваш адрес, и към другите хора и събития — отговорих аз, — точно както го изисква Клетвата за непредубеденост. Тези репортажи ще станат публично доказателство за обективността на журналистите, така че да бъдат от полза за всички, които носят червено-белия плащ.

Мисля, че не повярва и на тези думи. Чувствата му се разминаваха с моите приказки. А не искаше да приеме на честна дума нещо, изречено от човек, който не е роден на Сдружението.