Войнико, не питай!

От друга страна, аз му говорех на неговия език. Суровата радост от жертвоготовността и ампутацията на личните ми чувства при изпълнението на задълженията бяха близки до вярата, с която бе закърмен от малък.

— Разбирам — поклати глава той накрая, стана и ми подаде ръка. Надигнах се и аз. — Не бих казал, че се радваме да ви видим тук, дори и сега. Но ще ви сътрудничим в рамките на допустимото. Макар да съм сигурен, че една статия, в която споменавате за нашето пребиваване тук като окупационни войски, непременно ще намали и без това ниския ни рейтинг в очите на четиринадесетте планети.

— Не съм съгласен — каза аз, докато му стисках ръката. Той ме пусна и отново ме изгледа подозрително. — Това, което планирам да напиша, е серия уводни статии. Ще бъде наречена например „Обстоятелства около окупирането на Нова Земя от силите на Сдружението“. Ще бъдат разгледани отношението и позициите на войниците от окупационните войски.

Той се вгледа в лицето ми.

— Приятен ден — пожелах му аз.

Вече излизах, когато чух неговото „И на вас“ зад гърба си. Напуснах го с ясното съзнание, че съм го оставил в недоумение — дали не седи на буре с барут?

Но той започна да променя мнението си — бях сигурен, че ще стане така — след излизането на първите статии в бюлетина на Агенцията. Между обикновените репортажи и уводните статии има определена разлика. В уводните статии можете да представите нещата и от гледна точка на дявола и докато не се обвържете лично с тях, репутацията ви на безпристрастен наблюдател ще се запази.

Бях представил действията на Сдружението с думите на неговите войници. За пръв път от дълги години насам в бюлетините на Агенцията войниците в черни униформи не се представяха в отрицателна светлина. Разбира се, населението на Асоциация и Хармония приемаше всяка критика срещу тях като лична обида. Защото те не познаваха снизхождение в собствения си живот и не го приемаха в чуждия. Когато бях написал половината статии, полевият командващ Уосъл и окупационните войски под негово командване ме бяха приели толкова близо до сърцата си, колкото това е възможно за човек, който не е роден на Сдружението.

Както трябваше да се очаква, статиите предизвикаха реакция от страна на населението на Нова Земя, което държеше да се публикува и тяхната гледна точка. За тази цел гилдията изпрати един много способен журналист на име Моха Сканоскай.

Аз обаче вече бях получил първите добри отзиви от читателите. А статиите имаха толкова силен ефект, та почти убедиха и мен, че съдържат истина. Думите могат да бъдат вълшебни, когато са подредени добре. При завършването на серията открих в душата си известна симпатия към тези железни хора със спартански дух и непоколебима вяра.

Но пред очите ми беше моят claidheamh mor — незакален и ненаточен, висящ на каменната стена на душата ми. Той не се поддаваше на подобни слабости.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Продължавах да се намирам под постоянното наблюдение на колегите ми от гилдията. Когато се върнах на Земята, намерих в пощата писмо от Пиърс Лийф.

„Драги Тим,

Вашата серия уводни статии се оказа една наистина добра работа. Но като се има предвид какво си говорихме последния път, реших, че преките репортажи ще ви създадат по-добра професионална репутация, отколкото анализите на подобни материали.

С най-добри пожелания за бъдещето: П. Л.“

Прозрях ясното предупреждение да не взимам лично участие в събитията, за които му бях споменал, че имам намерение да проуча. Това би могло да отложи планираното пътуване до Света Мария. Точно тогава обаче Донал Грим, заемащ поста главнокомандващ въоръжените сили на Сдружението, проведе невъзможната си атака — според военните специалисти „невъзможно блестяща“ — срещу Зомбри, един ненаселен планетоид в същата звездна система, в която се намираха Мар и Кълтис. Четиринадесетте населени планети станаха свидетели как той плени почти цялата космическа флотилия на Екзотика и по този начин съсипа кариерата на Джинийв бар-Колмейн, командващ орбиталните космически сили на Екзотика.

Тази атака стана причина моите статии да потънат в забвение, тъй като останалите планети държаха на Мар и Кълтис много повече, отколкото на Хармония и Асоциация. Този факт ме зарадва. Бях постигнал целта, която преследвах — полевият командващ Уосъл започна да се отнася към мен почти без подозрение.

Отпътувах за Света Мария — малък, но плодороден свят, който заедно с миньорската планета Коби и няколко ненаселени каменни къса като Зомбри образуваха звездната система на Екзотика. Официалната причина за посещението ми беше да отразя настроението на населението — предимно селяни, последователи на Римокатолическата църква — след военния крах на Зомбри.