Войнико, не питай!

— Ако успея да ви убедя, мога ли да разчитам на подкрепата ви на следващото заседание на Съвета?

— Да — разсмя се той. — Интересно ми е как възнамерявате да ме убедите?

— Ще направя предсказание. Ако се сбъдне, ще се наложи Съветът да взима генерални решения за политиката на гилдията.

— Добре, направете вашето предсказание — отвърна той все още усмихнат.

— Екзотика се кани да унищожи Сдружението — произнесох колкото се може по-спокойно.

Усмивката му моментално се стопи. Известно време ме гледа втренчено, след което недоумяващо попита:

— Какво искате да кажете? Екзотика не може да унищожи никого. И то не само защото не им го позволява тяхната, както те самите се изразяват, вяра, а защото никой не може да унищожи две планети с цялото им население и начин на живот… Бихте ли ми казали все пак какво имате предвид под „унищожи“?

— Горе-долу същото, което и вие предполагате. Разрушете културата на Сдружението като работническа теокрация, предизвикайте финансов крах на двата свята и ще останат само две каменисти планети, пълни с гладни хора, които ще трябва или да променят начина си на живот, или да емигрират на други планети.

Пак се втренчи в мен. Известно време и двамата не проронихме нито дума.

— И как ви хрумна тази фантастична идея? — най-сетне попита той.

— Предчувствие и интуиция. Плюс фактът, че точно полевият командващ Кейси Грим от Дорсай беше назначен за командир на касидианските сили в последния момент и заради това силите на Сдружението бяха разбити.

— Ами! — възрази Лийф. — Подобни неща биха могли да се случат във всяка война, където и да е, между които и да било армии.

— Не съм много съгласен. Решението на Кейси да проведе атака срещу северния фланг на черноризците нямаше да бъде толкова печеливш ход, ако един ден преди това Елдър Брайт не бе поел командването и не бе заповядал да се атакува южният фланг на противника. Сблъскваме се с двойно съвпадение — изведнъж се появява екзотиански полеви командващ, който прави точно каквото трябва, при това именно в момента, когато силите на Сдружението предприемат действия, довели до капитулацията им.

Пиърс се обърна и посегна към телефона, поставен на масичката зад гърба му.

— Не си правете труда да проверявате, вече го направих — обадих се аз. — Решението да се изпрати Кейси Грим в помощ на касидианците е взето в последния момент и той не е имал възможност да изпрати своите разузнавачи да разберат какво е намислил да прави Брайт.

— Съвпадение, нищо повече. — Пиърс се намръщи, преди да продължи: — Или пък вездесъщият дорсайски военен гений, който всички ние познаваме толкова добре.

— Не мислите ли, че приказките за военния гений на дорсайците може да са леко преувеличени? Освен това не обичам съвпаденията.

— Тогава? Какво е вашето обяснение?

— Моето предчувствие ми подсказва, че екзотианците имат възможност да предугаждат намеренията на противниците си. Споменахте дорсайския военен гений, но какво ще кажете за психологическия гений на Екзотика?

— Но… — Лийф млъкна и се замисли. — Това е направо фантастично! — Погледна ме и допълни: — Какво предлагате да направим?

— Да ми разрешите да се позанимая със случая. Ако съм прав, след три години ще видим войските на Екзотика да воюват против Сдружението. Не като наемници в някоя кампания, а като въоръжените сили на Екзотика против въоръжените сили на Сдружението. — Направих пауза и допълних: — И ако наистина се окажа прав, вие ще подкрепите кандидатурата ми за член на Съвета, когато се освободи място.

Дребният съсухрен човек срещу мен отново мълча цяла минута, преди да отговори.

— Не вярвам на нито една ваша дума. Ровете се в случая, колкото искате. Гарантирам ви, че ще подкрепя кандидатурата ви, ако се стигне дотам. А ако се случи нещо, което поне малко да прилича на фантазиите ви, елате да си поговорим пак.

Седеше в креслото си и клатеше глава, но повече не продума.

— Надявам се да се видим в най-скоро време — казах аз и излязох.

С този ход вкарах в ума му дразнител, който да направлява мислите му в желаната от мен посока. За щастие Пиърс Лийф притежаваше трениран и съзидателен ум. Иначе не би могъл да заема председателското място в Съвета. Умът му беше от този тип, който не забравя дадения проблем, докато той не бъде решен по някакъв начин. И след като не можеше да игнорира проблема, най-вероятно щеше да започне да търси доказателства дори там, където другите не биха и помислили.

Този особен дразнител имаше на разположение почти три години, за да проникне в сърцевината на представата на Лийф за същността на нещата. Доволен, че ми се налага да чакам, се заех с ежедневните си проблеми.

Прекарах две седмици на Земята и успях да сложа относителен ред в тукашните си дела. Накрая отново излетях към Нова Земя.

Както вече споменах, Сдружението откупи войските си, които бяха пленени от касидианските сили, командвани от Кейси Грим, след което ги доокомплектова и ги разположи около столицата на Северния Раздел Мортън в качеството на окупационни войски, които чакат да им се изплати дължимото възнаграждение.