Всичко наопаки

А най-добре би било да убия всички и да остана единствена наследница. Добре де, Ленка и Костик може да ги оставя, те са толкова далечни роднини, че не могат да претендират за наследство, достатъчно е да ги изгоня — и край. Мога да пожаля и баба Аня, тя е стара, не се нуждае от много, мога да я натикам в най-далечната стая, да я храня три пъти на ден — и толкоз. А останалото ще харча за себе си, за себе си, за себе си! Впрочем не, нали съществуват и вуйчо Володя и леля Муза, с тях ще трябва да деля, и те са наследници. Но те са едни… нищо не им трябва, живеят си само със своята тъпа наука, от пари изобщо не се интересуват. Вуйчо Володя… Е, това е то хай класа! Просто да не повярваш, че в това шантаво семейство се въдят такива хора. Красив — очите си не можеш да откъснеш! Жалко, че ми е роден вуйчо, инак щях да знам какво да правя и никаква сива мишка като леля Муза не би ми попречила. Ами че между нас и сравнение не може да става — и слепият вижда, че аз съм по-добрата. Дори само с това, че съм по-млада. Интересно, дали вуйчо Володя поне веднъж в живота си е изневерил на своята Муза? За нищо на света не бих повярвала, че жените не се интересуват от един толкова красив и умен мъж, а сексуалният интерес, както е добре известно, е нещо заразно, като грипа, флуидите задължително предизвикват ответно вълнение. Нима нито веднъж не се е поддавал? Абе, не може да бъде! Аз например веднага усещам, когато някой се интересува от мен, и започвам да се вълнувам. Чуждият интерес ме възбужда, направо настръхвам.

Разговорът на масата нещо не е интересен, не мога и не мога да привлека вниманието на нашия физкултурник, той си шепне нещо тихичко с Артьом. Това е лошо, сега Тьомка ще му надрънка кой знае какво… Глупчото е влюбен в мен до уши, но аз не споделям любовта му, за какво ми е притрябвал тоя жалък ботаник! Само дето за да ядосам Данка, на четири-пет пъти се затваряхме в неговата стая — какво толкова, няма да се изхабя, я, замижах и изтърпях, дори се постарах да изиграя нещо като екстаз — обаче какъв кеф изпитах, когато Данка научи всичко! Е, затова сега Тьомка ме смята за своя вечна любовница, току ме причаква някъде, взира се в очите ми и ме засипва с разни мръснишки намеци — така че, ако усети съперник у физкултурника, като нищо може предварително да му съобщи, че нали, момичето е заето, да не си посегнал. Именно тези превантивни съобщения са най-вредни за мен, ще ми разрушат всички планове. Така, баба Аня май се кани да държи реч… О, господи, колко ми писна от всичко!

Отражение 2

Анна Алексеевна