Всичко наопаки

Вече дори съм забравила кога съм работила за последен път. Отначало все някак вървеше, но после изникна проблемът с парите, тогава Володка рече: „Започни работа, защо си седиш вкъщи? Хем няма да скучаеш, хем пари ще имаш“. Ама то това пари ли са? Смехория! Държавната заплата само Володка може да я нарече пари, той е свикнал да живее така, никога не е живял другояче ама аз съм живяла! Такава заплата на мен ми стигаше за едно пазаруване. Започнах да моля Мишка: „Назначи ме във фирмата си с добра заплата или при някого от приятелите си“. Тогава пак тоя мизерник Володка се намеси: „Стига, Валюша, в какво положение поставяш брат ни, та ти не си специалист, принуждаваш го да моли други хора за услуга, която те после ще му натякват, защото — признай си честно — тези фирми няма да имат никаква полза от тебе. Не може да те вземе и в своята, защото е генерален директор, длъжен е да пази репутацията си пред подчинените, а каква ще бъде тази репутация, ако цялата фирма си шушука, че директорът е уредил сестра си на високоплатена длъжност, на която въпросната сестра не върши нищо смислено. Грозно ще се получи“. И майка ми пак: „Да, да, разбира се, така е“. Мишка — и той.

И в резултат аз си седя вкъщи, живея и ям безплатно и нямам нищо друго. Не ми се обръща езика да поискам пари от Мишка — та нали наистина не работя, макар че бих могла, па макар и с някаква жалка заплата. Бих могла, две мнения няма.

Но не искам. И няма да го направя. По-важно е да уредя добре Юлечка, тя винаги ще ми даде пари.

А за да устрои добре живота си, Юлечка трябва да излиза в обществото, да се запознава с хора. Отначало — приемът в Николское, там с родителите си ще дойдат много перспективни младежи. После — нещо друго. Важното е да се започне. Важното е да се направи първата крачка, та Мишка и Лара да разберат, че щом Дана не излиза с тях, може да излиза моята Юля. А после работите ще потръгнат.

Не, определено днес ми е ден. По този повод трябва да му ударя някоя чашка.

Отражение 3

Юля

Е, работата е почти свършена. Правилно подредих разговора си с мама, направих се на овчица, похленчих, дори изплаках — и тя тутакси се втурна в атака, накара баба да поговори с вуйчо Миша. До вечерта въпросът беше решен: отивам с него и леля Лара на приема по случай откриването на извънградския клуб в Николское. Йесс!!!

До приема има още две седмици и трябва да уредя някои нещица: вуйчо Миша трябва да разбере, че нямам с какво да отида, и да ме разведе из магазините, та да се пооблека. Не, аз наистина нямам какво да облека, дрешките ми са мизерни, евтини, макар и модерни, но не маркови. Вуйчо Миша ме облича според своите разбирания, тоест имам с какво да ходя на лекции и зиме не мръзна, но ми купува дрехи от най-долни места. А представя нещата така, сякаш ме води по магазините поне на „Кензо“ или „Живанши“; „Юлка, приготви се, утре сутринта тръгваме да те обличаме!“ Някой би си помислил… Купува ми за три копейки, а вдига шум за милиони долари. Не, за приема в Николское тоя номер няма да мине. Само трябва да реша как да подхвана темата: аз ли да се заема, или пак да пусна майка ми като таран. Всъщност тя си проведе акцията доста успешно, но къде е гаранцията, че ще успее и втори път? Тъпа неудачница, изобщо не мога да разчитам на нея, може всичко да провали. Мисли си, че не знам как тихомълком, когато никой не я вижда, рови в барчето и си утолява жаждата. То дори и да не я виждах, обонянието ми е като на куче, пак щях да я подуша. Съсипала се е от това пиене, на четирийсет и една години изглежда като на цели петдесет, муцуната й е смачкана, очите й вечно са червени. Странно е, че досега никой друг не е забелязал. Тия тук всичките ли са слепи? А на пияници човек не може да разчита. Ще трябва сама да си свърша работата.

Ами ако използвам Данка? Защо не, това е чудесна идея. Да представя нещата така, все едно тя е виновна. Че нали, ако не беше такава дебела хипопотамка и не се страхуваше да излиза от къщи, на тоя идиотски прием щеше да отиде тя, а сега аз трябва да изтърпя тази скука, че никак не ми се иска и изобщо си имам други планове за този ден, много по-важни. Данка ще се хване като нищо, тя ме гледа в устата и на всичко ми вярва — че как, нали съм й по-голяма братовчедка. Точно така! Трябва да й направя една сцена, в смисъл, че съм принудена да отида, а нямам какво да облека и ще се изложа там, в Николское, че и родителите й ще изложа — и всичко това заради нея, по нейна вина.