Всичко наопаки

Майка си аз манипулирам лесно, а Данка — още по-лесно, защото е по-млада и по-глупава. Изобщо не е трудно и е интересно да манипулираш хората — дърпаш им конците и гледаш как те се мятат насам-натам, насам-натам. Мислят си, че го правят по своя воля, а всъщност — по твоя. Дори Артьом — колко е умен само, а откога го въртя на малкия си пръст, преструвам се, че отвръщам на страстните му чувства, и той вярва. Глупак, нищо, че е много учен. И Павел ще пипна, няма къде да се дене, той пък има две гънки и половина в мозъка, като всички спортисти. После Павел и Артьом ще се счепкат заради мен, Данка ще изпадне в истерия, вуйчо Миша ще ги уволни и двамата, а аз ще наблюдавам спектакъла от директорската ложа. А после вуйчо Миша ще намери нов учител за Данка и нов треньор и всичко ще започне отначало. Даже той да се поучи от миналите си грешки и да наеме две жени, аз пак ще намеря начин да ги скарам. Не, приятели, ако човек подходи умно към проблема, няма да скучае дори в такова безжизнено семейство.

Глава 3

Отдавна съм забелязал една такава особеност: първите два-три дни в нова обстановка се точат дълго и предълго, човек обръща внимание на всяка подробност и вече не я забравя, а после всички дни се сливат в една сива маса и след известно време дори не можеш да си спомниш какво се е случило по-рано, какво — по-късно и изобщо случило ли се е, или не. Когато по молба на следователката Галина Сергеевна започнах да си припомням работата си в семейство Руденко, разбрах, че си спомням отчетливо само първите дни, а по-нататък всичко се обърква. Отивах, както трябваше, в седем сутринта, занимавах се с Дана, после се опитвах да реша проблема с жилището си, после пак работехме с момичето… Всичко беше еднообразно и бързо ме обзе скука.

Не можах да постигна светкавични впечатляващи резултати — Дана отслабваше бавно, по 100–200 грама, и то не всеки ден, но все пак това беше показател, който аз използвах с всички сили, за да мотивирам момичето да не нарушава режима си на хранене. И успях. Тя изобщо престана да си похапва кифлички, сандвичи и бонбони и послушно ядеше само разрешеното.

Следващото ярко впечатление (след първите дни), което се е запечатало в паметта ми, беше запознаването с по-малкия брат на татенцето, Владимир Олегович. То се състоя две седмици след като бях започнал работа, точно в деня, когато татенцето със съпругата си и Юля заминава на някакъв купон.

— Ето, от това място разкажи по-подробно — поиска Галина Сергеевна. — Всичко, което си спомняш, всяка подробност. Между другото, аз не разбрах: наистина ли той през тези две седмици не беше посещавал брат си? Нали живеят на една улица, в съседни сгради.

— Не, идвал е поне пет пъти през тези две седмици, но аз не бях го виждал.

— Как така? — учуди се Галина Сергеевна.

— Ами все така се получаваше…

— Ти откъде знаеш, че е идвал? — примижа тя с подозрение.

— Дана ми казваше. На няколко пъти по време на вечерните ни занимания тя навеждаше глава, ослушваше се и казваше: „Володя дойде“. И лицето й веднага ставаше такова радостно, разбирате ли, като на дете, когато му кажат, че е дошъл Дядо Мраз и е донесъл цял чувал с подаръци. И аз се ослушвах, но чувах само стъпки по коридора, и то съвсем тихи, и приглушени гласове. В този апартамент има страхотна звукоизолация, сигурно е правена специално, та никой никого да не чува. А Дана усещаше чичо си също като животно. Родителите си не усещаше така, както него.

Галина Сергеевна повдигна вежди зад рамките на очилата.

— Защо, имаха някакви особени отношения ли?

— Сигурно… Опитах се да разбера, но не можах.

— Дай сега поред и максимално подробно — каза следователката и се намести на стола по-удобно, предвкусвайки дългия разказ.

* * *

Беше събота. Спомням си това много добре. В два часа татенцето с жена си и племенницата си замина за някакво мероприятие в нов извънградски клуб и това обстоятелство насочи глупашките ми мисли в съвършено разбираема посока. Отново започнах жално да се тръшкам за някогашния си клубно-купонджийски живот и да мечтая кога ще мога да се върна към него. До този момент още не бях успял. И си помислих, че ако бях на мястото на Дана, щях много да се ядосвам, че оставам в къщи. Защо вместо нея отиде Юля? Не, аз разбирах защо, но бях сигурен, че Дана страшно се измъчва заради това. Тя наистина този ден беше някак притихнала, макар че и през останалото време не вдигаше повече шум от едно коте.