Всичко наопаки

Окончателно разстроен, се прибрах към един през нощта, ядосан, че за спане ми остават само пет часа. Нима новата ми работа изобщо не пасва на любимия ми весел купонджийски живот, с който бях свикнал? Не, никога няма да се примиря с това. Все ще измисля нещо, ще го уредя. Няма да се предам! Москва, нощният живот, красивите момичета, скъпите дрешки и скъпите напитки — за тези неща съм се трепал, към тях съм се стремил, имах всичко това и не смятам да се разделя с него.

Вече заспивайки, отново си спомних сутрешния разговор на баба Анна Алексеевна с дъщеря й Олеговна и вече поукротената обида отново надигна глава. Да бе, представете си само! Да не съм някакъв неодушевен предмет? Гадини такива…

Отражение 1

Анна Алексеевна

Умницата ми Валечка, милото ми момиченце! Колко навреме, колко на място подхвана в трапезарията разговора за приема в Николское! И — браво, браво на нея! — колко добре извъртя нещата, помоли ме аз да поговоря с Мишенка. Валечка ми е толкова простодушна и наивна, на нея естествено дори през ум не й е минало, че постъпва правилно, просто го направи — и толкоз, получи се направо прекрасно! Нека този новичкият треньор да знае кой е главният в семейството, кой ръководи нещата. Главната съм аз. Аз съм майката, най-възрастната и Михаил слуша само мен, никаква Ларка. Защото този треньор изобщо не усеща климата. Виж го ти, подхвана разговор за налягането и за времето! Сякаш аз съм вехта дъртофелница, изпаднала от живота, и с мен не може да се разговаря за нищо сериозно. Вместо да се посъветва за Даночка, да ме попита за мнението ми, да потърси методическа помощ — все пак аз толкова години съм работила в педагогиката. А той, моля ви се, налягането! Тези младежа нямат никакъв такт. Времето, климатът… Е, сега нека знае кой прави климата в тази къща. Аз, Анна Алексеевна Руденко. И никой друг.

Валечка ме зарадва и със загрижеността, която прояви към Мишенка. Права е, той много се изморява, непременно трябва да си почива и за бизнеса му е полезно да посещава такива приеми. Разбира се, че трябва да отиде. И ако не иска да ходи с непълно семейство, няма нищо лошо двамата с Лара да вземат със себе си Юлечка. Казах това на Миша. А той дори не се опита да възрази, веднага се съгласи. Разбира се, той винаги ме слуша, не се и съмнявах, че ще приеме. Дори ми благодари за добрата идея. На Ларка, естествено, това не й хареса много, но какво може тя да стори против моята воля? Ами, нищо! Тук ще става това, което кажа аз. И после, какво може да има Лариса против Юлечка? Пак нищо. Тя се отнася добре към Юлечка, обича я, а и сигурно мечтае да отиде в Николское на приема, ядосва се, че Миша отказва, така че би трябвало да скача до тавана от радост, след като той се съгласи — просто й е неприятно, че тази хубава идея е хрумнала не на нея, а на мен, това е истината. Нищо, да си гледа работата, една майка, а не съпругата, винаги ще измисли най-бързите и най-добри решения за сина си, нали затова е майка, все пак е родна кръв, а и житейският опит не е без значение.

Браво, Валечка, браво, дъще, макар че невинаги си ме радвала, днес с чиста съвест ти пиша шест плюс.

Отражение 2

Валентина

Колко лесно се поддава на управление майка ми! И цял живот ми беше лесно! Малко ласкателство, малко лъжа, малко самоунижение — и готово. Вярно, всичко за Мишенка беше лъжа — той е толкова дебелокож, че и през ум не му минава да обръща внимание кой какво щял да каже, ако отиде на семеен прием без дъщеря си. Те с Лариска вече почти две години ходят навсякъде без нея — и нищо. Кого засяга това? И на приема в Николское смяташе да отиде, нали го чух как го каза на някого по телефона. Но мама е глупава и доверчива, за нищо няма да попита самия Мишка, просто ще му каже, че щом приемът е семеен и Дана няма да ходи, той може да вземе Юлка. Определено всичко ще се уреди без проблеми за мен. Цял живот се е уреждало — и сега ще се уреди. Майка ми е доверчива глупачка, нищо, че е работила дълги години на ръководна длъжност, да я излъжеш е фасулска работа, дори не може да предположи, че децата й може да я лъжат. Ха, че как, нали заедно с баща ни толкова правилно ни е възпитавала, нали е създавала от нас истински строители на комунизма, пък и те с татко бяха толкова праволинейни хора, та не можеха да допуснат дори мисълта, че децата им лъжат родителите си. Другите деца — да, разбира се, и другите родители, но не и ние, не и тях с татко. Всъщност не знам за Мишка и Володка, но аз цял живот съм използвала това и съм получавала своето. Майка ми сляпо ми вярва, никога не ме е проверявала, каквото и да й кажех.