Възмездието

Садако — прислужница (2).

Фамилията Курода:

Курода Шинтаро — известен наемен убиец (1).

Кондо Киичи (2).

Имаи Казуо (2).

Кудо Кейко (2).

Други

Владетелят Фудживара — благородник, прокуден от столицата и пратен в изгнание (2).

Мамору — негово протеже и компаньон (2).

Оно Риеко — негов братовчед (3).

Мурита — васал (3).

Мацуда Шинген — игумен на Тераяма (2).

Кубо Макото

 — монах, най-близкият приятел на Такео (1).

Джин-Емон — бандит (3).

Джиро — син на земеделец (3).

Джо-Ан — низвергнат от обществото (1).

Коне

Раку — сив, с черна грива и опашка; първият кон на Такео, впоследствие го подарява на Каеде.

Кю — черен, принадлежал на Шигеру, изчезнал в Инуяма.

Аои — черен (полубрат на Кю).

Ки — дорестият кон на Амано.

Шън — дорестият кон на Такео (много интелигентен).

Първа глава

Перото лежеше в дланта ми. Държах го внимателно, със съзнанието за неговата възраст и крехкост. Въпреки годините белотата му все още бе прозирна, а яркочервените връхчета по края — все така искрящи.

— Произхожда от крилото на свещената птица хоо5 — обясни ми Мацуда Шинген, игуменът на храма в Тераяма. — Твоят осиновител Шигеру го е получил, когато е бил едва петнайсетгодишен — дори по-млад, отколкото си ти сега. Споменавал ли ти е за него, Такео?

Поклатих глава. Двамата с Мацуда стояхме в неговата стая в единия край на манастира, недалеч от главния двор на храма. Отвън, заглушавайки обичайните звуци на светата обител и монотонното припяване и камбаните, долиташе напрегнатият шум от подготвителни дейности и от множество хора, които пристигаха и заминаваха. Чувах Каеде, съпругата ми, зад портите да разговаря с Амано Тензо за проблемите, свързани с изхранването на армията ни по време на похода. Готвехме се да поемем към Маруяма — голямото владение в Западната провинция, на което Каеде бе законна наследница, — за да го изискаме от нейно име… и ако се наложеше, да се сражаваме за него. Откакто зимата бе свършила, към Тераяма се стичаха воини, за да се присъединят към мен, и понастоящем вече разполагах с близо хиляда души, разквартирувани в постройките на храма и в околните села, без да се броят местните земеделски стопани, които също подкрепяха делото ми.

Амано бе родом от Ширакава — наследственото имение на съпругата ми — и нейният най-доверен васал, отличен конник и опитен с всички животни. В дните непосредствено след сватбата ни Каеде и нейната помощница Манами бяха проявили значителни умения в подготовката и разпределението на храна и потреби. Обсъждаха всичко с Амано и го пращаха да предава решенията им на мъжете. Онази сутрин той пресмяташе волските коли и товарните коне, с които разполагахме. Опитах се да престана да слушам, да се съсредоточа върху онова, което ми казваше Мацуда, но бях неспокоен и изгарях от желание да потеглим.

— Имай малко търпение — рече Мацуда меко. — Това ще отнеме само минута. Какво знаеш за свещената птица?

Неохотно насочих вниманието си отново към перото в дланта си и се опитах да си припомня какво ми бе обяснил моят предишен учител Ичиро, докато живеех в къщата на владетеля Шигеру в Хаги.

— Знам, че е легендарна свещена птица, която се явява във време на справедливост и мир. И се изписва със същия йероглиф както името на моя клан — Отори.

— Правилно — усмихна се Мацуда. — Не се явява често, тъй като в днешно време справедливостта и мирът са рядкост. Но Шигеру я е видял и аз смятам, че образът й го е вдъхновил да се посвети на тези добродетели. Тогава му казах, че свещените пера са обагрени с кръв, и наистина неговата кръв, неговата смърт продължават да ни призовават към действие — както теб, така и мен.

Взрях се по-внимателно в перото. Лежеше върху белега на дясната ми длан, останал на мястото, където бях изгорил ръката си преди много време в Мино — родното ми село — в деня, когато Шигеру ми бе спасил живота. Ръката ми освен това беше белязана с правата линия на Кикута — фамилията от Племето, към която принадлежах и от която бях избягал предишната зима. Сякаш всичко — наследството ми, миналото и бъдещето ми — бе там, положено в дланта ми.

— Защо ми го показвате сега?

— Скоро потегляш на път. Прекара с нас цяла зима, учи и тренира, за да се подготвиш за изпълнението на последните нареждания, които си получил от Шигеру. Исках да споделиш неговото проникновение, да помниш, че неговата цел бе справедливостта и че тя трябва да стане и твоята.

— Никога няма да го забравя — обещах. Поклоних се почтително над перото, като го държах внимателно в двете си ръце, и го поднесох обратно на игумена.

Той го пое, поклони се над него и го постави обратно в малката полирана кутия, от която го бе извадил. Не казах нищо повече, мислейки за онова, което бе сторил за мен Шигеру. Осъзнавах, че продължавах да му бъда длъжник.