Възмездието

Същата вечер игуменът дойде в помещението за гости и разговаряхме до късно през нощта. Макото и Мийоши Кахей — един от моите съюзници и приятели от Хаги — също бяха с нас. Гемба — по-малкият брат на Кахей — бе изпратен предварително в Маруяма да уведоми главния васал на владението Сугита Харуки за предстоящото ни пътуване. Предишната зима Сугита бе уверил Каеде, че ще я подкрепи в претенциите й за владението. Каеде не остана с нас — по ред причини както тя, така и Макото изпитваха някакво неудобство в присъствието на другия и тя го избягваше всеки път, когато това беше възможно; аз обаче предварително й бях казал да седне зад тънката преграда, за да може да чуе изреченото. Исках впоследствие да чуя мнението й. В краткото време след сватбата ни бях започнал да разговарям с нея така, както с никого през живота си. Бях мълчал толкова дълго, че сега сякаш не съумявах да споделя всичките си мисли с Каеде. Разчитах на нейната преценка и мъдрост.

— Значи сега си във война — рече игуменът — и твоята армия влезе в първото си сражение.

— Силно казано армия — обади се Макото. — Сбирщина селяни! Как възнамеряваш да ги накажеш?

— Какво искаш да кажеш? — попитах в отговор.

— Земеделците нямат право да убиват воини — обясни той. — Всеки друг в твоето положение щеше да им наложи най-жестоко наказание. Щяха да бъдат разпънати на кръст, сварени в масло или одрани живи.

— Ако хората на Отори ги заловят, няма да им се размине — измърмори Кахей.

— Те се биха заради мен — рекох. Лично аз смятах, че воините си бяха заслужили позорния край, макар и да съжалявах, че не ги бях убил със собствените си ръце. — Нямам никакво намерение да ги наказвам. По-скоро се тревожа как да ги защитя.

— Свалил си оковите на великана — рече Макото. — Да се надяваме, че ще съумееш да го озаптиш.

Игуменът се подсмихна, отпивайки от чашата си. Освен разсъжденията, които бе споделил с мен относно справедливостта, той ме бе обучавал на стратегия цяла зима и след като бе изслушал теориите ми за завземането на Ямагата и разни други планирани начинания, прекрасно знаеше какви чувства питаех към моите земеделци.

— Отори търсят начин да ме предизвикат — казах му аз, както бях обяснил по-рано и на Каеде.

— Да, ти трябва да устоиш на изкушението — отвърна той. — Естествено, първият ти порив е да потърсиш отмъщение, но дори и да победиш войската им в пряк сблъсък, те просто ще се оттеглят в Хаги. Една продължителна обсада би означавала гибел. Градът на практика е непревземаем, а рано или късно ще ти се наложи да се справиш и с армията на Араи в тила си.

Араи Дайичи бе военачалникът от Кумамото, който се бе възползвал от поражението на клана Тохан, за да установи господството си над Трите провинции. Предишната година бях предизвикал гнева му, изчезвайки с Племето, а сега бракът ми с Каеде със сигурност щеше да го доведе до ярост. Той разполагаше с огромна армия и не ми се щеше да влизам в стълкновение с нея, преди да съм усилил собствената си военна мощ.

— В такъв случай трябва първо да отидем в Маруяма, както го бях планирал. Но ако оставя храма без закрила, възможно е вие и селяните от околността да бъдете наказани от Отори.

— Можем да съберем доста хора тук, зад зидовете — рече игуменът. — Мисля, че разполагаме с достатъчно оръжия и провизии, за да устоим на Отори, ако действително решат да ни нападнат. Лично аз не смятам, че ще го сторят. Араи и неговите съюзници няма да отстъпят Ямагата без ожесточен бой, а мнозина от хората на Отори няма да смеят да унищожат това място, което е свещено за клана. И бездруго повече ще ги вълнува мисълта, как да те заловят — той млъкна за момент и после продължи: — Не можеш да поемеш на война, без да си готов на жертви. В сраженията, които водиш, ще загиват хора и ако загубиш, мнозина от тях, в това число самият ти, може да се окажете обречени на мъчителна смърт. Отори не признават осиновяването ти, не знаят нищо за потеклото ти; по тяхно мнение ти си самозванец, не принадлежиш към тяхната класа. Не можеш да не предприемеш действия, защото това ще доведе до смъртта на мнозина. Дори твоите селяни го знаят. Седмина умряха днес, но останалите не тъжат. Те празнуват победата си над онези, които са те оскърбили.

— Зная — рекох, хвърляйки поглед към Макото. Той бе стиснал устни и макар че лицето му изглеждаше безизразно, почувствах неодобрението му. За пореден път си дадох сметка за слабостите ми като командващ. Страхувах се, че Макото и Кахей, отгледани и възпитани във войнската традиция, ще започнат да ме презират.

— Присъединихме се към теб по собствена воля, Такео — продължи игуменът, — заради верността си към Шигеру и защото вярваме в справедливостта на твоята кауза.

Сведох глава в поклон, приемайки упрека и заклевайки се мислено, че повече никога няма да му се наложи да ми говори по този начин.

— Тръгваме за Маруяма вдругиден.

— Макото ще дойде с теб — каза игуменът. — Както знаеш, той е превърнал твоята кауза в своя собствена.

Макото кимна в знак на съгласие, извивайки устни едва забележимо.