Законът на невинността

— Вие сте назначен в градската полиция, нали, полицай Милтън?

— Да.

— Каква е юрисдикцията ѝ?

— Ами целият град, предполагам, че може и така да се каже.

— Но във въпросната вечер сте работили в центъра на Втора улица, нали така?

— Точно така.

— Каква бе задачата ви онази вечер, полицай Милтън?

— Изпълнявах задача на ОСП и бях пратен край…

— Нека ви спра тук. Какво е ОСП?

— Отдел за специални проблеми.

— И какъв бе специалният проблем, който решавахте онази вечер?

— Сблъсквахме се с нарастване на престъпленията в общинския център. Най-вече вандализъм. Бяхме пуснали съгледвачи вътре, а аз бях подкрепление точно извън зоната. Намирах се на Втора и „Бродуей“ и наблюдавах и двете улици.

— Наблюдавахте за какво, полицай Милтън?

— Всичко, каквото и да е. Видях обвиняемия да излиза от паркинга на „Бродуей“.

— Видяхте го, нали така? Нека поговорим за това. Вие сте били неподвижен, това вярно ли е?

— Да, бях паркирал до тротоара на югоизточния ъгъл на Втора. Имах изглед към тунела пред мен и надолу по „Бродуей“ вляво. Там видях превозното средство да напуска платения паркинг.

— Бяхте ли пратен на това място, или вие сам го избрахте?

— Бях пратен най-общо в района — горния ъгъл на обсадата, която правехме на общинския център.

— Но позицията ви не ви ли поставяше в невъзможност да виждате? Сградата на „Лос Анджелис Таймс“ би блокирала гледката към общинския център, нали?

— Както вече казах, имахме съгледвачи вътре — наблюдатели на място в общинския център. Аз бях подкрепление. Бях поставен на място, от което можех да реагирам, ако някой тръгне да излиза от общинския център по „Бродуей“. Или можех да вляза в обсадата, ако се наложи.

Стъпка по стъпка тя го преведе през спирането и разговора с мен зад колата ми. Той описа нежеланието ми да отворя багажника, за да видя дали регистрационната табела не е там, след това как забелязал нещо да капе от автомобила ми.

— Помислих, че е кръв — каза Милтън. — В този момент вярвах, че са налице неотложни обстоятелства и че трябва да отворя багажника, за да видя дали вътре няма ранен.

— Благодаря ви, полицай Милтън — каза Бърг. — Нямам повече въпроси.

Свидетелят ми бе предаден. Целта ми беше да натрупам отговори, които се надявах да ми бъдат полезни по време на процеса. Бърг не си бе направила труда да покаже записа по време на разпита си, защото трябваше само да докаже наличието на неотложни обстоятелства.

Но предния ден бяхме получили от обвинението дългите версии от записите на личната му камера и тази в колата и ги бяхме прегледали по време на срещата ни в три часа в Двете кули. Дженифър бе заредила записа от личната камера на лаптопа си и бе готова да я пусне, ако се наложи.

Докато вървях към катедрата, свалих ластика от навита на ролка разпечатка на снимка от въздуха на общинския център. Поисках разрешение от съдията да се приближа до свидетеля, след това разтворих снимката пред него.

— Полицай Милтън, виждам, че имате химикалка в джоба си — казах. — Бихте ли отбелязали на тази снимка мястото, на което се намирахте във въпросната нощ?

Милтън направи това, което му казах, а аз го помолих да напише на снимката инициалите си. След това прибрах снимката, навих я, сложих ластика и поисках от съдията да я включи като веществено доказателство на защитата А. Милтън, Бърг и съдията изглеждаха малко озадачени от направеното от мен, но това беше добре. Исках Бърг да е объркана по отношение на намеренията на защитата.

Върнах се на катедрата и поисках от съда разрешение да пусна двата предадени ми от прокуратурата записа. Съдията одобри и аз поисках от Милтън да потвърди и обясни клиповете. Пуснах ги от край до край, без да спирам, за да задавам въпроси. Когато свършиха, попитах само две неща:

— Полицай Милтън, тези записи представят ли правдиво действията ви по време на спирането на колата ми? — поисках да знам.

— Да, всичко е във видеото — каза Милтън.

— Не виждате признаци записите да са променяни или редактирани по някакъв начин?

— Не, всичко е в тях.

Помолих съдията да приеме записите като веществени доказателства на защитата Б и В и Уорфийлд се съгласи.

Продължих, като пак оставих прокурора и съдията озадачени от материала, който събирах.

— Полицай Милтън, в кой момент решихте да спрете колата ми?

— Когато завихте, забелязах, че превозното ви средство няма регистрационна табела. Това е обичайна укривателска практика, затова последвах колата и я спрях, когато се озовахме в тунела на Втора улица.

— Укривателска ли, полицай Милтън?

— Понякога, когато хората извършват престъпления, свалят табелите от колата си, за да не могат свидетелите да видят номера им.

— Разбирам. Но от записа, който току-що гледахме, става ясно, че въпросната кола има предна табела, нали така?

— Има.

— Това не противоречи ли на укривателската ви теория?

— Не точно. Ако някой бяга с кола, тя обикновено се вижда, когато се отдалечава. Важно е да се махне задната табела.

— Добре. Видяхте ли ме да вървя по улицата от „Секвоя“ и да завивам надясно по „Бродуей“?

— Да, видях ви.

— Вършех ли нещо подозрително?

— Не си спомням.

— Помислихте ли, че съм пиян?

— Не.