Законът на невинността

— Стигам до него сега, ваша чест — отвърнах. — Както казах, поверителността е свята. Но аз заподозрях, че случаят не е такъв в Двете кули и че това, което казвам на срещите и в телефонните разговори с моята партньорка, някак си достига до прокуратурата и госпожица Бърг. И така, ваша чест, организирах малък тест, за да докажа или оборя тази моя хипотеза. В телефонно обаждане до моята партньорка обявих, че водя поверителен разговор с адвоката си и че този разговор не бива да се подслушва. Но той е бил подслушан. И измислих историята, която току-що чух от устата на госпожица Бърг едно към едно.

Бърг стана, за да говори, а аз направих жест, с който сякаш ѝ казвах: твой ред е. Исках да отговори, защото след това щях да я обеся на собствените ѝ думи.

— Ваша чест — започна Бърг. — Нали говорихме кое е невероятно. Планът на обвиняемия да избяга е разкрит в съда, а той отговаря: „Да, но аз само се пошегувах. Просто тествах дали някой ме подслушва“. Това е потвърждение, ваша чест, само по себе си достатъчна причина гаранцията не само да не се намалява, но и да се увеличи.

— Това означава ли, че представителят на Народа признава, че е чула поверителен разговор? — попитах.

— Нищо подобно не означава — сопна се Бърг.

— Моля!? — изрева съдията. — Аз съм съдията и аз ще задавам въпросите, ако нямате нищо против.

Млъкна и се взря първо в мен, а след това в Бърг.

— Кога точно бе разговорът, господин Холър? — попита тя.

— Около шест без двайсет в четвъртък — отвърнах. Уорфийлд се обърна към Бърг и каза:

— Бих искала да чуя този разговор. Възможно ли е, госпожице Бърг?

— Не, ваша чест — каза Бърг. — Записите от поверителните разговори се унищожават, защото са поверителни.

— Унищожават се, след като са прослушани? — притисна я съдията.

— Не, ваша чест — каза Бърг. — Поверителните разговори са поверителни. Те не се прослушват, след като се установи, че са защитени обаждания до адвокат или някой друг според правилата. Тогава се унищожават. Затова не е възможно да потвърдим или отречем безумните обвинения на адвоката и той го знае.

— Това не е вярно, ваша чест — казах високо.

Очите на Уорфийлд се стрелнаха към мен, присвиха се и се превърнаха в цепки.

— Какво искате да кажете, господин Холър?

— Казвам, че направихме тест — отвърнах. — Госпожица Арънсън записа разговора и този запис е наличен в съда в момента.

Въздухът в залата сякаш беше изсмукан за миг, докато Бърг преизчисляваше курса си.

— Ваша чест, възразявам записът да се пусне — каза тя. — Няма начин да се потвърди легитимността му.

— Не съм съгласен, госпожо съдия — казах. — Записът започва със съобщението на затворническата система, че обаждането е за чужда сметка и, което е по-важното, ще чуете точните думи от историята, която госпожица Бърг току-що разказа в съда. Ако съм направил фалшив запис, откъде ще знам какво точно ще каже тя в съда?

Уорфийлд обмисли това няколко секунди, после каза:

— Да чуем записа.

— Ваша чест — започна Бърг, в гласа ѝ се прокрадваше паника, — народът въз…

— Възражението е отхвърлено — каза Уорфийлд. — Казах: да чуем записа.

Дженифър излезе напред с телефона си, постави го на катедрата и свали микрофона надолу, преди да натисне бутона за пускане на приложението за запис.

Без да ѝ давам указания, Дженифър бе достатъчно умна, че да запише разговора от началото, включително електронния глас, който обявяваше, че това е обаждане от Окръжния затвор на Лос Анджелис. След края му тя бе добавила, че това е тест, който да установи дали властите в Лос Анджелис нарушават правото ми на поверителност.

Записът бе убедителен. Исках да видя реакцията на Бърг, но не можех да отлепя очи от съдията. Лицето ѝ сякаш потъмня, когато чу частите от разговора, за които Бърг бе казала, че са дошли от информатор.

Когато записът завърши с добавката на Дженифър, попитах съдията дали иска да го чуе още веднъж. Тя отказа, след това ѝ отне известно време, за да се съвземе и да състави устния си отговор. Като бивш адвокат тя вероятно винаги бе имала причина да подозира, че разговорите между задържаните клиенти и защитниците им се подслушват.

— Може ли да се обърна към съда? — каза Бърг. — Не съм слушала записа. Това, което представих пред съда, е истината, такава, каквато ми бе разказана. Разузнавателният отдел на шерифа в затвора ми предостави доклад, от който имам тази информация, а в него се казваше, че тя е от информатор. Не съм излъгала или подвела съда съзнателно.

— Няма значение дали ви вярвам — каза Уорфийлд. — Имаме сериозно нарушение на правата на този обвиняем и за това ще има последствия. Ще има разследване и всичко ще се изясни. Междувременно аз съм готова да отсъдя по молбата на защитата за гаранцията. Някакви възражения, госпожице Бърг?

— Не, ваша чест — каза Бърг.

— И аз така си мислех — отвърна съдията.

— Може ли да бъда изслушан, ваша чест? — попитах.

— Няма нужда, господин Холър. Няма нужда.

12.