Защото те обичам

Тя се извъртя гневно и полите й забърсаха ботушите му. Без изобщо да обръща внимание на все още парещата болка между бедрата си, тя рязко се метна във фургона и дръпна висящите краища на брезента.

Рос седна на столчето и започна да тъпче яхнията в устата си, като тихо псуваше от време на време. Изобщо не усещаше вкуса й и едва я предъвкваше, но с всеки залък терзанието го разкъсваше.

— Проклето момиче — изрече той, като бутна празното блюдо настрана и си наля кафе.

Какво си въобразяваше тая кучка, да си развява байрака в тая обтегната рокля и да флиртува с оня надут педал, Хил? Утре вече щеше да й бие шута. Все някак щеше да се справи с Лий. Може би пък ще успее да убеди онази жена с близнаците да отбива малко от млякото си за неговия Лий. Щеше да изрита тая кучка, та ако ще после да налива краве мляко с биберон в устата на сина си.

— Май не си толкова умен, за колкото те вземах — обади се от мрака гласът на Мама Лангстън.

Пристъпи в кръга от светлина, хвърляна от огъня; кърпа за бърсане на съдове висеше от раменете й. Ръцете й бяха зачервени от непрестанната домакинска работа.

— Готов ли си? — Тя посочи с поглед опразнената му чиния.

Той кимна и отпи от кафето. Мама Лангстън наля вода в чинията и я избърса с кърпата.

— Добре ще е да запазим яденето и за утре, че като гледам, май само ти си ял.

Той се размърда неудобно на стола.

— И така — продължи жената, — за жалост, ти не се оказа толкова умен, за колкото те мислех.

Рос захапа въдицата; не беше чудно при състоянието, в което се намираше.

— Защо да не съм умен?

Мама Лангстън нямаше нужда от повече.

— Господ се смили над теб и прати дойка за сина ти, след като жена ти почина. Лий щеше да е мъртъв отдавна, ако не беше това момиче тук, към което ти се отнесе като към престъпник, без никаква милост, или състрадание.

— Състрадание! — изрева той, като скочи от мястото си и закрачи около огъня като звяр в клетка.

Всеки човек обаче от кервана беше наясно, че докато пътува, не може нищо да скрие от другите. Той силно понижи глас.

— Милост? За тая, дето флиртува с всеки мъж от кервана? В тая непристойна рокля, с която… — той се запъна, после упорито довърши — … с която се предлага на всекиго от кервана.

— Ако думите ти са за мистър Хил, трябва да ти кажа, че станах свидетел на сцената, макар и отдалеч. Той пръв я заговори, а не обратното. А тя изглеждаше изплашена като заек и не смееше дори да вдигне поглед към него.

Рос дъвчеше яростно мустака, обикаляйки гневно около огъня.

— Колкото до роклята, само това успяхме да намерим за нея. Онази, в която я намериха момчетата ми, става само за парцали. Едва ли щеше да изглежда по-добре с нея. Беше разпрана по всички шевове.

Мама Лангстън сподави смеха си; мракът й помогна. А и мистър Коулман бе твърде зает с мислите си, за да забележи.

— Тя е измет и аз не желая повече да я виждам около себе си, или около сина си.

— Откъде си толкова сигурен? Не говори като такава, нали? Приказката й е градска, ако ме питаш. Обръщал ли си някога внимание как се носи? Колко е грациозна? И се храни съвсем възпитано. — Мама Лангстън го държеше за лакътя. Почти не му отстъпваше по ръст. Приближи още повече лицето си до неговото и му каза натъртено: — Изглежда отдаваш прекалено голямо значение на произхода и семейството. А аз не държа на това. За мен е важен самият човек, а не баща му и майка му. Но знаеш ли, мисля, че ще е по-добре да не бързаш толкова с преценката си за нея, защото може да се окаже дъщеря на някой, когото не би трябвало да оскърбяваш. Какво от това че момичето е загазило и е родило бебе. Случва се с мнозина. Обзалагам се, че и вие с мисис Коулман сте играли доста на криеница из сеното на баща й, преди да се ожените.

Устните на Рос отново се превърнаха в тясна бяла ивица.

— Виктория не беше такава — изрече той вироглаво.

Мама Лангстън избухна в гръмогласен смях, породен от думите му и от начина, по който ги беше изрекъл.

— Всяка жена се държи така с любимия мъж. А ако твоята не се е държала така, то е нейна грешка.

— Няма да слушам повече…

— Не дойдох тук, за да оскърбявам мъртвите — омекна Мама Лангстън.

Рос имаше вид на човек, страдащ прекалено дълбоко, и тя мислеше че се досеща за истинската причина за това. Зик се беше съгласил с нея. Бяха го обсъждали миналата нощ, когато си бяха легнали да спят само двамата във фургона; децата спяха отвън.

— Аз съм тук, за да ти напомня, че тази млада жена, без значение коя е и каква е била, спаси детето ти. Миналата нощ направи всичко, за да ти се отплати за подслона, който й оказа. Искаше да ти приготви хубава вечеря. — Последното не беше съвсем вярно. Идеята беше нейна, не на Лидия, но Мама Лангстън не изпитваше особени угризения да промени малко нещата, ако беше нужно. — А ти се държа като абсолютен дръвник, също като оная сбръчкана откачалка Уоткинс.

Тя раздвижи внушително рамене.

— Мисля, че трябва да бъдеш щастлив с това момиче до теб. Защото може накрая да й писне и да зареже и теб, и сина ти. Така че ако бях на твое място, щях да си направя някои изводи, мистър Коулман.

Тя се обърна царствено и потъна в мрака.