Заветите

Очите ще дойдат твърде късно. Пратеничките ми вече отлетяха. И когато дойде най-тежкото — а това ще стане много скоро — краят ми ще бъде бърз. Една-две инжекции морфин и готово. Така ще е най-добре — ако си позволя да живея, ще разкрия твърде много истини. Изтезанията са като танците — твърде стара съм за тях. Нека по-младите да проявяват смелост. Макар че и те може би няма да имат избор, защото пък са лишени от моите привилегии.

Сега обаче трябва да сложа край на нашето общуване. Сбогом, читателю. Опитай се да не мислиш твърде лоши неща за мен. След малко ще пъхна тези листове в книгата на кардинал Нюман и ще я прибера обратно върху рафта. В моя край е моето начало, беше казал някой. Кой ли беше? Мария Стюарт, шотландската кралица, ако не ме лъже паметта. Нейният девиз и фениксът, който възкръсва от пепелта, извезани от нея на брокатено ръкоделие. Жените бродират толкова умело и красиво.

Стъпките приближават, единият ботуш подир другия. Почукването на вратата ще се разнесе между две дихания.

Тринайсетият симпозиум