ЖАЖДА

— Хм — Смит направи гримаса и вдигна очи към един от прожекторите. — Въпросът опира до компетентността по темата. Както вече отбелязах, вампиризмът спада към най-неизучените кътчета на психологията. Там светлината още не е огряла. Все пак нереалистично е да очакваме от полицаите да са специалисти по всичко. Затова отворът ми е не. Забавилото се предупреждение е неприятно, но не и укоримо.

— Е, сега полицаите са наясно с опасността. Какво е редно да предприемат?

— Да разширят познанията си по темата.

— И накрая, колко вампиристи сте срещали?

— Истински ли? — Смит изду бузи и изпусна въздуха.

— Да.

— Двама.

— На вас как ви въздейства кръвта?

— От нея ми прилошава.

— Но въпреки това пишете за въпроса и провеждате научни изследвания?

— Вероятно именно затова — усмихна се накриво Смит. — Всички хора сме малко шантави.

— И вие ли, старши инспектор Брат?

Катрине се сепна. За миг беше забравила, че не гледа телевизия, а самата нея я дават по телевизията.

— Какво аз?

— И вие ли сте малко шантава?

Катрине се запита какво да отговори. Нещо остроумно и гениално, беше я посъветвал Хари. Подходяща реплика сигурно щеше да й хрумне в леглото тази вечер. Реши непременно да се пъхне в постелята възможно по-рано. Изпитваше силна потребност от сън, след като повишеното отделяне на адреналин от появата по телевизията започна да спада.

— Аз… — подхвана тя, отказа се да остроумничи и отвърна: — Ами, да.

— Достатъчно шантава да се запознаете с някой вампирист? He c убиец като в този трагичен случай, а с някой, който лекичко да ви гризне.

Катрине схвана шегата. Водещият вероятно намекваше за кожения й тоалет, стил садо-мазо.

— Лекичко, казвате? — повтори тя и повдигна едната си оскубана и подчертана с черен туш вежда. — Защо пък не?

Без да се напъва, разсмя публиката.

— Успех в лова, Брат. Последен въпрос към вас, Смит. Не отговорихте на въпроса ми как се залавя вампирист. Дайте съвет на старши инспекторката.

— Вампиризмът е толкова крайна парафилия, че често съжителства с други психиатрични заболявания. Затова подканям колегите психолози и психиатри да съдействат на полицията, като прегледат всичките си списъци и проверят дали имат пациенти с поведение, симптоматично за клиничен вампиризъм. Предполагам, ще се съгласят с мен, че в този случай професионалната етика отстъпва пред обществения дълг.

— Така завършваме днешното издание на „Неделен магазин“…

Телевизионният екран над барплота угасна.

— Тръпки да те побият — отбеляза Мехмет. — Колежката ви обаче се представи много добре.

— Мхм. Тук винаги ли е толкова празно?

— Не, не — Мехмет плъзна поглед над помещението и се прокашля: — Всъщност да.

— Харесва ми.

— Сериозно? Дори не побутнахте бирата си. Вижте, съвсем изветря.

— Нищо, нищо.

— Да ви сипя нещо по-парливичко? — Мехмет кимна към знамето на „Галатасарай“.

Катрине крачеше пъргаво из лабиринта от безлюдни коридори в сградата на телевизията. Неочаквано чу тежки стъпки и пъхтене зад гърба си. Извърна се наполовина, без да спира. Халстайн Смит се мъчеше да я настигне. Катрине прецени, че ученият или бе развил техника в бягане, нестандартна колкото и изследователските интереси, или просто беше с много патрави крака.

— Брат! — извика Смит.

Катрине спря да го изчака.

— Първо да ви помоля за извинение — запъхтяно подхвана Смит, когато се добра до нея.

— За какво?

— За прекомерната ми бъбривост в студиото. Съпругата ми непрекъснато ми обръща внимание колко се опиянявам от хорското внимание. Да не забравя по-важното, портрета…

— Да?

— Не можех да го кажа в национален ефир, но ми са струва, че този мъж е бил мой пациент.

— Валентин Йертсен ли?

— Да. Но правя уговорка: изобщо не съм сигурен. Дойде при мен преди поне две години. Проведохме два-три сеанса в кабинета ми в центъра. Приликата с полицейската скица не е очевидна, но думите ви за пластичните операции ми напомниха за този пациент, защото си спомням, че под брадичката му личаха белези от скорошни хирургически шевове.

— Показваше ли симптоми на вампиризъм?

— Знам ли? Не е споделял за желание да пие кръв. Иначе щях да го включа в клиничните си проучвания.

— Вероятно любопитството го е довело при вас, защото е разбрал за научните ви изследвания на извращението, от което страда той. Как беше терминът?

— Парафилия. Напълно възможно е да сте права. Както казах, имаме си работа с интелигентен вампирист, напълно съзнаващ особеностите на психическото си състояние. Ако не ми бяха откраднали картотеката, сега щях да знам името му и повече подробности. Поредната поразия, която тази кражба нанесе на професионалната ми дейност…

— Не си ли спомняте под какво име се представяше? Да е споменавал месторабота или адрес?

— Уви, паметта ми вече е отслабнала — въздъхна тежко Смит.

— Да се надяваме, че е посещавал и други психолози и те да не са твърде праволинейни в спазването на професионалната тайна.

— Праволинейното съблюдаване на лекарската конфиденциалност често спестява куп неприятности на пациента, нали?

— Защо питате мен? — повдигна вежда Катрине.

Смит стисна очи и сякаш едва се сдържа да не изругае.

— Не ми обръщайте внимание.