ЖАЖДА

— С блендера на Ева Долмен си забърках коктейл. Да го наречем „Блъди Ева“. Свери информацията с източника ти в полицията. Не съм почиствал след себе си.

Мона съобрази как да постъпи. Небивал шанс. Можеше да се превърне в грандиозен журналистически удар, който да изстреля кариерата й в небесата.

— Добре, ей сега ще се свържа с моя източник. Да ти звънна след пет минути?

Тих смях.

— Доверие не се гради с евтини номерца, Мона. Аз ще те потърся след пет минути.

— Става.

Трюлс Бернтсен доста се забави, докато й вдигне. Звучеше сънливо.

— Мислех, че всички сте на работа — отбеляза тя.

— Все някой трябва и да почива.

— Имам само един въпрос.

— За количество ти се полага отстъпка.

Когато затвори, Мона знаеше, че е напипала златоносна жила. По-точно, златоносната жила сама я беше намерила. Телефонът й звънна. Тя имаше само два въпроса: къде и кога.

— Улица „Пристанищна“, утре вечер в осем. И, Мона…

— Да?

— Никому нито дума, преди да сме разговаряли. Непрекъснато те наблюдавам.

— Всъщност защо държиш да се срещнем на живо, вместо да проведем разговора по телефона?

— Искам през цялото време да съм пред очите ти. И ти пред моите. Лека нощ. Ако си приключила с тренировката.

Хари лежеше по гръб и се взираше в тавана. Нищо чудно безсънието му да се дължеше на двете чаши силно турско кафе с гъст каймак, приготвени му от Мехмет, но знаеше, че причината е друга. Пак беше стигнал до онова състояние, при което вече ставаше невъзможно да си избие случая от главата — не и докато всичко не приключи. Умът му преминаваше в режим на непрекъсната бдителност и работеше на пълни обороти до залавянето на извършителя. А понякога и дълго след това. Три години. Три години без никакви признаци на живот. Или на настъпила смърт. И ето че Валентин Йертсен излезе от леговището си. Не показа късче от дяволската си опашка, а съвсем доброволно се изложи под светлината на прожекторите като самовлюбен актьор, сценарист и режисьор, съчетани в едно лице. Защото изпълненията на Йертсен следваха логиката на определен сценарий, те не бяха деяния на човек, изпаднал в психоза. Такъв престъпник не се залавя с произволни действия. Трябва да дебнеш следващия му ход и да се молиш да допусне грешка. Междувременно да продължаваш да търсиш някой дребен пропуск във вече извършените престъпления. Защото всички допускаме грешки. Почти всички.

Хари се Заслуша в равното дишане на Ракел, измъкна се изпод завивката, на пръсти се добра до вратата и слезе в дневната.

На второто прозвъняване му вдигнаха.

— Мислех, че спиш.

— Тогава защо ми звъниш? — промърмори сънливо Столе Ауне.

— Искам да ми помогнеш да открия Валентин Йертсен.

— Да помогна персонално на теб? Или по-скоро на разследващия екип?

— На мен, на нас, на града, на човечеството, ако щеш. Все едно. Просто трябва да го спрем.

— Оповестих, че се оттеглям окончателно, Хари.

— Той се разхожда на свобода, Столе, а ние най-спокойно си спим.

— Вярно е, съвестта ни гризе, но въпреки това спим, защото сме изморени. Аз съм изморен, Хари. Твърде скапан.

— Нуждая се от човек, който проумява как е устроен Йертсен; да предвижда следващия му ход, Столе. Да прогнозира къде може да сбърка. Да се добере до ахилесовата му пета.

— Не мога…

— Какво ще кажеш за Халстайн Смит? — прекъсна го Хари.

Мълчание.

— Не се обаждаш да ме увещаваш — установи Ауне. Звучеше малко засегнат.

— Понеже знам колко си непреклонен, пристъпих към резервния ми план. Халстайн Смит пръв алармира, че убиецът е вампирист и ще посегне пак. А и съвсем правилно предсказа куп детайли: Валентин ще остане верен на изпитания работещ метод: срещи, уредени в Тиндър; ще поеме риск и преднамерено ще остави следи; на Валентин не му пука дали ще го разкрием. Освен това Смит на съвсем ранен етап посъветва полицията да издирва сексуален престъпник. Досега той очерта много точен профил. Смит не е конформист и това ми харесва, защото възнамерявам да го използвам в камерната ми нонконформистка група. Особено ценен атестат за мен е положителното ти мнение за качествата му.

— Той наистина е кадърен психолог. Одобрявам избора ти.

— Само едно нещо ме смущава. Онзи прякор…

— Маймуната ли?

— Спомена, че някакъв гаф продължава да тегне върху него и да подкопава професионалния му престиж сред колегите му.

— За бога, Хари, оттогава минаха много години.

— Нищо, разкажи ми.

Столе явно обмисляше откъде да подхване темата. После се позасмя тихо.

— Май аз бях инициаторът. Смит, разбира се, и сам си беше виновен. Докато следвахме в Осло, открихме, че в малкия сейф в бара на нашата катедра липсват пари. Главният ни заподозрян беше Халстайн Смит, защото, след като поради финансови затруднения се беше отказал да пътува до Виена със състудентите ни, най-неочаквано се записа. Възникна обаче проблем. За да го уличим, трябваше да докажем, че е знаел шифъра, с който се отваряше сейфът. И аз реших да заложа капан за маймуни.

— Какъв е този капан?

— Тате! — чу се от слушалката леко писклив момичешки глас. — Всичко наред ли е?

После ръката на Столе закри долната част на слушалката и се чу леко стържене.