Жертвата

Не смятах Джулия за побъркана, но нещо определено се беше променило и докато си припомнях сутрешния разговор изпитвах безпокойство поради други причини. Репликите й звучаха така, като че ли държеше обвинителна реч в съда. Излагаше нещата методично, стъпка по стъпка.

„Ти ме изолираш и ме отделяш от децата.“

„Тук съм, просто ти не забелязваш.“

„Аз съм добра майка и поддържам равновесие между изключително напрегнатата си работа и потребностите на семейството ми.“

„Изобщо не ме подкрепяш.“

„Настройваш децата срещу мен.“

Представях си как адвокатът й казва тези неща в съда. И знаех защо. Според една статия в популярно списание, която наскоро бях прочел, в момента модерният аргумент в съда бил „подмяна на чувствата“. Бащата настройвал децата срещу майката. Тровел мозъчетата им с думи и дела. Докато мама била безупречна, както винаги.

Всеки баща знае, че съдебната система безнадеждно е предубедена в полза на майките. Съдиите говорят за равноправие и издават присъдата, че детето се нуждае от майка си. Даже тя да отсъства. Даже да го бие или да забравя да го нахрани. Стига да не стреля по децата и да не им троши костите, в очите на съда тя е добра майка. И даже да стреля по тях, бащата може да не спечели делото. Бившата жена на един от приятелите ми в „МедияТроникс“ се друсаше с хероин и години наред обикаляше клиниките за наркомани. Накрая се разведоха и имаха съвместно настойничество. Предполагаше се, че е чиста, обаче децата твърдяха противното. Моя приятел се безпокоеше. Не искаше тя да вози децата, когато е дрогирана. Не искаше около тях да се въртят наркопласьори. Затова подаде съдебен иск за пълно настойничество — и изгуби. Съдията реши, че бившата му съпруга наистина се опитва да преодолее зависимостта си и че децата се нуждаели от майка си.

Такава е действителността. И ми се струваше, че Джулия подготвя почвата. И от тази мисъл ме побиваха тръпки.

Докато се измъчвах, мобифонът ми иззвъня. Обаждаше се Джулия. За да се извини.

— Много извинявай. Сутринта ти наговорих куп глупости. Не беше сериозно.

— Какво?

— Знам, че ме подкрепяш, Джак. Разбира се. Без теб нямаше да успея. Страхотно се справяш с децата. Просто напоследък не съм на себе си. Извинявай, че ти наговорих такива неща.

Щеше ми се да бях записал извинението й, когато затворих.

За десет имах уговорка с агентката си Ани Джерард. Срещнахме се в слънчевия вътрешен двор на едно кафене на Бейкър Стрийт. Винаги се срещахме навън, за да може Ани да пуши. Тя беше извадила лаптопа си и бе включила безжичен модем. От устните й висеше цигара и очите й бяха присвити заради дима.

— Намери ли ми нещо? — попитах, докато сядах срещу нея.

— Да. Две много добри възможности.

— Страхотно. Разказвай.

— Какво ще кажеш за това? Главен аналитик в научноизследователския отдел на Ай Би Ем. Създаване на системи за разпределена обработка.

— Точно по моята специалност.

— И аз така си помислих. Ти си напълно квалифициран за това място, Джак. Ръководил си лаборатория с шейсет души. Основна заплата двеста и петдесет плюс процент от всичко, разработено в твоята лаборатория.

— Звучи страхотно. Къде?

— В Армонк.

— В щата Ню Йорк ли? — Поклатих глава. — В никакъв случай, Ани. Ами второто място?

— Шеф на екип, проектиращ мултиагентни системи в застрахователна компания. Това е отлична възможност и…

— Къде?

— В Остин.

Въздъхнах.

— Виж, Ани, Джулия си обича работата, напълно й е отдадена и няма да я напусне. Децата ми са ученици и…

— Хората постоянно се местят, Джак. И децата на всички са ученици. Децата се приспособяват.

— Но Джулия…

— И жените на другите хора работят. И въпреки това се местят.

— Знам, но Джулия…

— Приказвал ли си с нея? Повдигал ли си този въпрос?

— Ами, не, защото…

— Джак. — Ани ме изгледа втренчено над лаптопа. — Време е да престанеш с глупостите. Не си в положение да избираш. Срокът ти на годност изтича.

— Срокът ми на годност — повторих аз.

— Точно така. Безработен си вече половин година. Това е много време в сферата на високите технологии. Компаниите смятат, че щом дълго не можеш да си намериш работа, сигурно ти има нещо. Не ги е грижа какво, просто приемат, че прекалено много пъти си бил отхвърлян от прекалено много други компании. Скоро изобщо няма да те приемат на събеседване. Нито в Сан Хосе, нито в Армонк, нито в Остин, нито в Кембридж. Чуваш ли ме?

— Да, но…

— Стига глупости, Джак. Трябва да поговориш с жена си. Трябва да измислиш как да удължиш срока си на годност.

— Но аз не мога да напусна Долината. Трябва да остана тук.

— Тук не е много хубаво. — Тя отново вдигна екрана на лаптопа. — Щом спомена името ти, получавам… между другото, какво става в „МедияТроникс“? Ще съдят ли Дон Грос?

— Не знам.

— Чувам тоя слух от няколко месеца, но така и нищо не става. Надявам се да го дадат под съд — заради теб.

— Не разбирам — казах аз. — Имам отлична квалификация в гореща област, мултиагентна разпределена обработка и…