Зной в полунощ

— Поне не си ме подценил — измърмори Фаркас, бръкна в джоба на Хуанито и измъкна шилото. — Ставайте. Застанете един до друг. Който и от вас да се опита да върши глупости, ще ви убия и двамата. Набийте си го в главата, че ви виждам великолепно. Виждам и вратата, през която влязохме тук. Прилича на морска звезда и всеки неин лъч пулсира във виолетова светлина. Сега се връщаме в Ел Мирадор и без никакви изненади, нали така? Нали така? Ако се опитате да се измъкнете, независимо кой от двамата, ще задействам шилото на смъртоносна степен и ще предам случая в ръцете на полицията.

Хуанито изплю парчето сгурия, без да каже нищо.

Доктор Ву, предложението ми е все още в сила — продължи Фаркас. — Да дойдете с мен и да направите онова, което ви казах. Това не е чак толкова неприятно, имайки предвид как бих могъл да постъпя с вас заради всичко, което ми сторихте. Но аз се нуждая единствено от уменията ви и това е самата истина. Но преди това ви е необходимо да изкарате един опреснителен курс, нали така?

Ву измърмори нещо неясно.

— Ако искате, можете да опитате с това момче. Да ретрофирате първо него за сляпо зрение и ако се получи, да се заемете с членовете на екипажа. Става ли? Той няма да има нищо против. Ужасно иска да разбере как виждам нещата около себе си. Нали, Хуанито? Дайте му шанс пръв той да разбере — изсмя се Фаркас и се обърна към Хуанито: — Ако всичко приключи успешно, може да те вземем с нас. Сигурен съм, че ще ти хареса. Първият междузвезден полет. Ще влезеш в историята. Как ти се струва, Хуанито? Ще станеш известен.

Хуанито не отговори. Усещаше езика си грапав от сгурията и бе така уплашен и потиснат, че изобщо не му се говореше. Фаркас го подбутваше отзад с шилото и той тътреше крака редом с доктор Ву към вратата, която Фаркас бе оприличил на морска звезда. Не му приличаше нито на звезда, нито на риба, нито пък на риба, която прилича на звезда. Приличаше на най-обикновена врата, доколкото изобщо можеше да види нещо на слабото осветление. Беше си врата, която прилича на врата. Но не на звезда. Не и на риба. И нямаше абсолютно никакъв смисъл да разсъждава за всичко това. Както и за каквото и да било. Особено в този момент, когато Фаркас го ръгаше между плешките със собственото му оръжие. Престана изобщо да мисли и продължи да крачи напред.

Още щом се появиха на площада в Ел Мирадор, Фаркас веднага се ориентира в обстановката: накацалите по периферията малки приятни кафенета, действащият фонтан в центъра и вдясно покровителствено издигащата се статуя на дон Едуардо Калаган Върховния. Естествено, виждаше всичко това по своя си начин: кафенетата представляваха редица полюляващи се точици зелена светлина, фонтанът бе пламтящо копие, а паметникът на дон Едуардо бе изпъкнал бял триъгълен клин с характерните за генералисимуса едри и отсечени черти.

И разбира се, двамата му пленници Ву и Хуанито непосредствено пред него. Ву — блестящ полиран куб върху пирамида с цвят на мед — изглеждаше спокоен. Бе се примирил с току-що случилото се. Хуанито — пет-шест сини сфери, нанизани на оранжев кабел — бе по-възбуден, Фаркас долови възбудата му като отклонение извън обичайния цветови спектър, което отделяше изображението на Хуанито от околната среда.

— Трябва да се обадя — каза им Фаркас. — Седнете на тази маса заедно с мен и мирувайте. Настроил съм шилото и съм готов да го използвам, ако ме принудите. Хуанито?

— Нищо не съм казал.

— Знам. Само исках да разбера дали ще се договорим. Не искам да те убивам. Но ако направиш някоя глупост, дори няма да се замисля. Действам много по-светкавично от теб. Нали го знаеш?

— Да.

— Така че бъди добро момче и си налягай парцалите, а ако видиш някое от приятелчетата ти да минава през площада, не се опитвай да привлечеш вниманието му по какъвто и да е начин. Защото ще забележа и това наистина ще е последният ти опит. Ясно?

— Виж какво — каза умърлушено Хуанито, — защо не ме оставиш просто да стана и да се махна оттук и повече никога да нямаме нищо общо двамата с теб? Нямам никакво намерение да ти създавам каквито и да е неприятности.

— Не — отсече Фаркас. — Ти се опита да ме прецакаш, момченце. Продаде ме, докато работеше за мен. За мен е правило да наказвам свирепо такова поведение. Не се надявай да ти се размине току-така. — След това се обърна към Ву: — А вие, докторе? Готов съм да направя изключение за вас, ако се съгласите да си сътрудничим. Разбира се, нямам никакво намерение да ви принуждавам, но предполагам, че се досещам какво бихте предпочели. Без съмнение би било по-добре да поработите известно време за „Киоцера — Мерк“ срещу отлично заплащане във великолепно оборудвана лаборатория, вместо да ме карате да ви демонстрирам недоволството си от това, което направихте с очите ми още докато бях в зародиш, и колко отмъстителен мога да бъда. Не съм ли прав, докторе?

— Вече отговорих — измърмори Ву. — Договорихме се.

— Добре. Много добре.