Зной в полунощ

Ван Влиет отне петнайсет. Но вината за това беше най-вече на Роудс: стана му интересно. Изчисленията, изглежда, доказваха, че очертаващата се химическа конфигурация на океана би могла да възпроизведе в известна или непредвидимо висока степен някои аспекти на първичното му състояние, наподобяващо гъста, питателна супа. След стотиците години безотговорно тровене на цялата биосфера с всевъзможни смъртоносни боклуци човечеството явно беше на път да си погоди поредния невероятен номер, обърнат този път с лице към живота вместо към смъртта: някаква неподозирана биогенеза, протичаща успоредно с предвидимите самоунищожителни процеси, която би могла да репродуцира първичните химически енергии, довели до появата на първите прояви на живот върху Земята в този миш-маш от пурини, аденилати и аминокиселини, образували след безброй химически реакции сложни полимери, от които би могло да произлезе…

Почти всичко.

В дълбините на океана на двайсет и четвъртото столетие протичаха изумителни генетични процеси.

— Разбираш ли? — извика Ван Влиет. — Възможна е появата на нови форми на живот, Ник! Сътворението започва отново!

— Втори шанс за трилобитите, а? — намери сили да се усмихне Роудс.

Забележката му, изглежда, не развесели Ван Влиет, а по-скоро го засегна.

— Имам предвид едноклетъчни организми, Ник. Бактерии. Протозоа. Непредсказуема спонтанно самовъзпроизвела се океанска микрофлора и фауна, която би преобърнала нещата за всички съществуващи вече форми на живот. Такива като нас.

„Точно така“ — помисли си Роудс. Някаква непозната жива материя, изскочила от водите, за да доунищожи и без това вече порядъчно съсипаната планета.

Идеята, честно казано, беше интересна. Макар че, честно казано, Роудс не можеше да разбере какво общо има всичко това с Програмата за оцеляване и адаптиране на „Сантачиара текнолъджис“ или поне каква беше пряката им връзка.

— Възхищавам се — подхвана внимателно той — на загрижеността, с която разработваш всички възможни усложнения, Ван. Но не вярвам да получа бюджет за проучване, което се занимава с болестите, причинени на все още непоявили се микроорганизми.

Ван Влиет направи хладна и почти надменна гримаса.

— Напротив, Ник. Ако можем да предвидим потенциалните последици от един гигантски скок в естествения еволюционен процес, бихме могли да разработим защитни механизми срещу нови и враждебни видове…

— Моля те, Ван. Нека вършим нещата стъпка по стъпка. Съгласен ли си?

Да върши нещата стъпка по стъпка, явно не беше в стила на Ван Влиет. А пропускът на Роудс да подскочи от радост очевидно беше поредното доказателство за безнадеждния консерватизъм на шефа. Все пак Роудс успя да го укроти, като го поздрави сърдечно за новото му откритие и го помоли да го държи в течение на по-нататъшните си изследвания, обещавайки му да постави проблема за възобновената биогенеза още на първата следваща среща на директорите. И любезно го изпрати до вратата.

След напускането на Ван Влиет Роудс изпи още едно питие, съвсем малко, за да се поотпусне, преди да се захване със следващия проблем.

А именно да обмисли отново обаждането на Накамура. Беше все така убеден, че този Накамура, който и да е той, беше сбъркал номера. Но странното беше, че този човек беше предвидил недоумението му, пояснявайки, че обаждането му не е грешка. Това обстоятелство го смущаваше и го принуждаваше да вземе някакво решение.

„Във връзка с къщата в Уолнът Крийк, която искате да закупите.“

В съзнанието му проблесна мисълта, че може да е някакъв код — че става дума за някаква секретна мисия, в която Накамура възнамерява да го въвлече, като покупка на фирмени тайни, нещо свързано с контрашпионажа или от този сорт. Роудс знаеше, че такива неща непрекъснато се вършат в света на мегакорпорациите. Но досега не беше се замесвал пряко.

Свърза се с Нед Свобода от „Схеми и предположения“.

Свобода беше негов случаен партньор в пийването след работа, който имаше рядката възможност за десетина-петнайсет години да работи за три различни мегакорпорации: не само за „Самурай индъстрис“, но и за „Киоцера — Мерк“, а преди това и за не толкова страховитата Ай Би Ем / Тошиба. Беше хитър, можеше да му има доверие, а и няколко пъти бе успявал да се измъкне от заплетени ситуации. Ако имаше човек, който да е специалист по корпоративните кодове, промишления шпионаж и неща от този род, Свобода беше на първо място.

— Имаш ли нещо против да прескоча за няколко минути? — попита Роудс. — Изникна нещо и се нуждая от малък съвет.

Нямаше нужда да обяснява надълго и нашироко, че е по-добре да не го обсъждат по съобщителната мрежа на компанията. И жиците имаха уши. Всеки го знаеше.

Свобода нямаше нищо напротив. Роудс се спусна осем етажа надолу и се срещнаха в наподобяваща сапунен мехур тераса пред офиса му. Беше нисък, набит мъж на около четирийсет години с тъмна рошава коса и подчертано славянски черти.