Зной в полунощ

— Имах странно обаждане тази сутрин. Някакъв с японско име от Уолнът Крийк — твърди, че е посредник. Искал да разговаряме за къщата, който съм искал да закупя.

— Не знаех, че имаш намерение да се катериш по хълмовете.

— Нямам. Въобще нямам понятие кой е този японец.

— Аха.

— Но той го знае. Намерил за нужно да обясни на информатора, че обаждането не е грешка, че именно аз съм този Роудс, когото той търси, и че предложението му наистина ще ме заинтересува. Нед, почвам да се чудя…

— И има защо — ококори очи Свобода.

— Мина ми през ума, че е по-заплетено, отколкото изглежда на пръв поглед, и евентуално би могъл да ми обясниш дали пък не е някакво кодирано съобщение, което би трябвало да схвана, но което не съвсем…

— Шшт!

— Какво има?

— Нито думичка повече, ясно?

Свобода вдигна лявата си ръка и пръстите на дясната запълзяха по нея, имитирайки рачешки ход, което означаваше: „Тук сигурно има очи.“ Нищо чудно компанията да беше поставила камери навсякъде — дори по терасите за отмора.

— Имаш ли писалка и хартия у себе си? — попита Свобода.

— Разбира се. Ето.

Късчето хартия беше съвсем миниатюрно, но Роудс не успя да открие друго. Свобода присви устни и започна да пише внимателно, като се стараеше да не пропусне нищо от онова, което искаше да му съобщи. С другата ръка прикриваше написаното от скритите камери. Когато приключи, сгъна листчето на две, след това още на две и го тикна в дланта на Роудс.

— Разходи се и го прочети — каза му Свобода. — Може да ми се обадиш довечера вкъщи, ако искаш да го обсъдим.

Ухили се, вдигна два пръста за поздрав до главата си и влезе вътре.

Роудс се върна намръщен в своя отдел. Помисли да отиде в тоалетните помещения, за да прочете бележката, но се досети, че именно там беше най-вероятно да има поставени камери по стените. Облегна се на стената пред офиса си, разгъна хартийката, като я прикриваше с ръце, и я вдигна пред очите си, сякаш се опитваше да разчете линиите върху дланта си.

Плътните печатни букви гласяха:

Това е предложение за работа. Да ти продадат къща означава, че искат да те назначат на работа.

Роудс моментално усети, че му се повишава адреналинът. Сърцето му задумка с невероятна сила.

Какво беше това, по дяволите?

Това е предложение за работа.

От кого? Защо?

Прочете бележката още веднъж, още два-три пъти, смачка я на топчица и я натика в джоба си.

Искат да те назначат на работа.

Те? Кои са те?

Да те назначат. Искат.

Преди три години едно доста прилично земетресение от шест цяло и някоя си степен по скалата на Рихтер беше раздрусало залива и огромната сграда продължи да се люлее цели две минути и половина. Чувстваше се точно по същия начин.

Тялото му се тресеше. Опита се да се овладее, но безуспешно.

Това е предложение за работа.

„Не обръщай внимание“ — каза си на ум той.

Не биваше да се забърква в подобна ситуация. Имаше си работа. И то добра. Имаше си чудесен отдел, отлични сътрудници, прилична заплата, стабилни перспективи. Цял живот беше работил за „Самурай индъстрис“. И никога не беше искал да работи за някой друг.

Бръкна в джоба си и напипа смачканата хартийка.

„Хвърли я, Ник. Веднага я хвърли.“

Върна се в офиса. Мониторите на всички приемници мигаха, но не им обърна внимание. Напълни чашата си до горе.

Замисли се какво ли е да работиш за друга компания.

По всяка вероятност в „Самурай“ го задържаха собствените му колебания и нерешителност. На които се крепеше и връзката му с Изабел. Едва преди мигове беше обмислял необходимостта да промени живота си и същите тези мисли отново се заблъскаха в главата му, усети някакво неясно неудовлетворение, някакво готово да избухне негодувание. Съвсем наскоро беше споделил с Пол Карпинтър, колко силен страх изпитва, че ще осигури на „Самурай индъстрис“ монопол над човешките адаптационни технологии. И Пол моментално беше намерил решението на въпроса: „Напусни «Сантачиара» и иди при някои като «Киоцера-Мерк». Вземи и целия отдел със себе си. Предложи генната си технология на конкуренцията. Остави «Самурай» и «К-М» да се боричкат за световно надмощие.“

Не му ли се предлагаше възможност да постъпи именно по този начин?

В такъв случай би трябвало да се възползва.

„Поне се опитай да разбереш за какво става дума. Обади се на Накамура. Уреди среща с него.“

— Свържи ме с господин Накамура от агенцията за недвижими имоти „Ийст Бей“ — разпореди трескаво Роудс.

Сякаш си уреждаше любовна среща, от която би могъл да произтече някой извънбрачен роман.