813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Направи го механично. С автоматичен жест, с обезумели очи, с прежълтяло лице, младият човек вдигна юмрук и удари.

— Ох! — простена той от болка.

Малкото парченце плът беше отхвръкнало. Течеше, кръв. За трети път загуби съзнание.

Сернин го погледа няколко секунди и произнесе кротко:

— Горкичкото момче! Аз ще те възнаградя стократно. Аз винаги плащам по кралски.

Той слезе и намери доктора:

— Готово. Сега е твой ред… Качи се и му направи разрез на дясната буза, подобно на белега на Пиер Льодюк. Двата белега трябва да са еднакви. След час ще дойда да те взема.

— Къде отивате?

— Да подишам въздух. Сърцето ми не издържа. Навън той вдиша дълбоко, после запали нова цигара.

— Добър ден — прошепна той… — Малко натоварен, малко уморителен, но плодотворен, наистина плодотворен. Станах приятел на Долорес Кеселбах. Станах приятел на Женевиев. Изфабрикувах си един доста представителен нов Пиер Льодюк, който ми е изцяло предан. И накрая, намерих за Женевиев съпруг, какъвто не се среща всеки ден. Моята задача е изпълнена. Остава само да прибера плода на своите усилия. Ваш ред е да поработите, господин Льонорман. Аз съм готов.

И добави, като си мислеше за нещастния осакатен, когото беше заслепил с обещанията си:

— Но… има едно „но“… аз не знам точно какъв е бил този Пиер Льодюк, чието място поднесох така великодушно на младежа. А това е дразнещо… Защото нищо не доказва, че Пиер Льодюк не е бил син на месар…

Г-Н ЛЬОНОРМАН СЕ ХВАЩА ЗА РАБОТА

I

На 31 май сутринта всички вестници напомниха, че Люпен в писмото си до г-н Льонорман беше обявил, че на тази дата ще стане бягството на разсилния Жером. А един от тях резюмираше много добре положението до този ден:

„Ужасната касапница в хотел «Палас» стана на 17 април. Какво е открито досега? Нищо.

Имаше три улики — табакерата, буквите Л и М, пакетът със забравените дрехи в канцеларията на хотела. Каква полза беше извлечена от тях? Никаква.

Изглежда подозират един от пътниците, който живееше на първия етаж и чието изчезване изглежда подозрително. Намериха ли го? Установиха ли неговата самоличност? Не.

Следователно драмата е толкова загадъчна, колкото в първите мигове. Мракът е все още толкова гъст, колкото и по-рано.

Като допълнение към тази картина ни уверяват, че имало разногласия между префекта на полицията и неговия подчинен г-н Льонорман и че ако председателят на Съвета не го подкрепял толкова силно, той щял отново да си подаде оставката. Случаят Кеселбах щял да се ръководи по-нататък от зам. Началника на Сигурността г-н Вебер, личен враг па г-н Льонорман. С една дума — хаос, анархия. А насреща им стои — Люпен, т.е. методичност, енергия, последователност. Какво е нашето заключение? Много кратко. Люпен ще отвлече своя съучастник днес, 31 май, както го беше предсказал“.

Това заключение, което се срещаше по страниците на всички вестници, съвпадаше с мнението на обществото. И може да се вярва, че заканата отиваше на по-високо място, защото префектът на полицията по време на отсъствието на г-н Льонорман, обявил се за болен, и зам.-началникът на Сигурността г-н Вебер бяха взели най-строги мерки както в Съдебната палата, така и в затвора на Сигурността, където се намираше обвиняемият.

От скромност не посмяха в този ден да прекъснат ежедневните разпити, водени от г-н Формери, но от затвора до булевард „Пале“ цареше истинска мобилизация на силите на полицията за охрана на улиците, по които се минаваше.

За голяма изненада на всички 31 май мина, а оповестеното бягство не стана.

Все пак беше направен известен опит, който се изрази в задръстване на трамваи, пътнически автобуси и камиони при минаването на затворническата камионетка и необяснимо спукване на гумата на тази кола. Но опитът не отиде по-далече.

Значи бе провален. Хората останаха разочаровани, а полицията триумфираше шумно.

Обаче на другия ден, в събота, се понесе невероятен слух из Съдебната палата и стигна до канцелариите на редакциите — разсилният Жером беше изчезнал.