813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Възможно ли е това?

Въпреки че специалните издания потвърждаваха новината, другите отказваха да допуснат, че е вярна. Но в 6 часа една бележка, публикувана в „Депеш дьо соар“, я направи официална.

Получихме следното съобщение, подписано от Арсен Люпен. Специалната марка, която носи, съответства на марката на последното писмо, което Люпен изпрати до пресата, и свидетелства за автентичността на документа.

„Г-н Директор,

Благоволете да ме извините пред публиката, че не удържах на думата си вчера. В последния момент забелязах, че 31 май е петък! Можех ли в петъчен ден да върна свободата на моя приятел? Помислих си, че нямам право да поема такава отговорност.

Извинявам се също, че, противно на обичайната ми откровеност, сега не давам разяснения как стана това малко събитие. Направих го толкова изобретателно и просто, та се страхувам, да не ме последват всички злосторници. Но затова пък изненадата ще бъде голяма в деня, когато ми бъде позволено да говоря! Това ли е всичко, ще каже някой? Да, но трябваше да се помисли.

Моля Ви да приемете, господин Директор…

Подпис: АРСЕН ЛЮПЕН“

Един час по-късно Валанглей, председателят на Съвета, се обади по телефона на г-н Льонорман и в Министерството на вътрешните работи.

— Какъв хубав вид имате, скъпи ми Льонорман! А аз Ви мислех, че сте болен и не се осмелявах да Ви безпокоя!

— Не съм болен, господин председател.

— А защо отсъствахте толкова, защо бяхте сърдит? Пак ли проявявате лошия си характер?

— Признавам си, че характерът ми е лош, господин председател… но не съм се сърдил.

— Да, но си стойте вкъщи! А Люпен се възползва от това, за да освободи своите приятели…

— Можех ли да му попреча?

— Как? Та хитростта на Люпен е дебелашка. Както обикновено той обяви датата на бягството, всички повярваха, беше направена симулация на опит. Бягството не стана, и на другия ден, когато никой вече не мислеше, хоп, птичките отлетяха.

— Господин председател — каза сериозно началникът на Сигурността. — Люпен има такива средства, че ние не можем да му попречим да постигне каквото е решил. Бягството беше математически сигурно. Предпочетох да махна с ръка… и да оставя другите да се посмеят.

Валанглей възрази:

— Наистина г-н префектът на полицията и г-н Вебер сега, изглежда, не се радват… Но както и да е, можете ли да ми обясните, Льонорман?

— Всичко, което знаем, господин председател, е, че бягството е станало в Съдебната палата. Обвиняемият бил превозен със затворническа кола и отведен в кабинета на г-н Формери… но не е излязъл от Съдебната палата. И все пак не се знае какво е станало с него.

— Това е смайващо.

— Смайващо.

— И нищо ли не е открито?

— Открили са. Вътрешният коридор, който минава покрай кабинетите на следователите, бил препълнен с необичайно много обвиняеми, стражари, адвокати, вратари. Открили са също, че всички тези хора били получили фалшиви призовки да се явят в един и същи час. От друга страна, никой от следователите, които уж ги били повикали, не дошъл в този ден в кабинета си, и то поради фалшиви повиквания от прокуратурата, изпратени от всички краища на Париж… и от предградията.

— Това ли е всичко?

— Не. Видели двама общински пазачи и един обвиняем да минават през двора. Вън ги чакал фиакър и тримата се качили в него.

— Каква е Вашата хипотеза, Льонорман? Вашето мнение?

— Моята хипотеза, господин председател, е, че двамата общински пазачи са били съучастници, които са се възползвали от безредието в коридора и са заели мястото на истинската охрана. Според мен това бягство е успяло само поради специалните обстоятелства, поради странното съвпадение на факта, че трябва да признаем за сигурни съучастниците, дори най-недопустимите. Впрочем Люпен има връзки в Съдебната палата, които провалят всичките ни сметки. Той ги има и в префектурата на полицията, и около мен самия. Става дума за чудесна организация, една хиляди пъти по-ловка, по-дръзка, по-разнолика и по-гъвкава, отколкото службата за сигурност, която ръководя.

— И Вие търпите всичко това, Льонорман?

— Не.

— Тогава на какво се дължи Вашата инерция още от самото начало на този случай. Какво направихте против Люпен?

— Подготвих борбата.

— Аха! Отлично! А докато Вие я подготвяхте, той действаше.

— Аз също.

— А знаете ли нещо?

— Да, много неща.

— Какво? Хайде, говорете!