813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Г-н Льонорман се облегна на бастуна си и замислен закрачи из просторното помещение. После седна срещу Валанглей, изчетка с върха на пръстите си маншета на своя жълтозелен редингот, намести очилата със сребърни рамки на носа си и му каза отчетливо:

— Господин председател, държа в ръце три коза. Първо, знам името, под което се крие Арсен Люпен, името, под което е живял на булевард „Осман“ като е приемал всеки ден своите сътрудници и е възстановявал и ръководел своята банда.

— Ами тогава, дявол да го вземе, защо не го арестувате?

— Получих тези сведения много късно. Оттогава принцът… нека го наричаме принц Три Звезди, изчезна. Той е в чужбина по други работи.

— А ако не се появи повече?

— Неговото положение и начинът, по който се е ангажирал в случая Кеселбах, изискват да се появи отново и под същото име.

— Въпреки това…

— Господин председател, ето и втория ми коз. Най-сетне открих Пиер Льодюк.

— Не може да бъде!

— Или по-скоро откри го Люпен и преди да изчезне, го настанил в малка вила в околностите на Париж.

— По дяволите! Но Вие как научихте?

— О, лесно! Люпен беше поставил при Пиер Льодюк като надзиратели и закрилници двама съучастници. А тези съучастници са мои агенти, двама братя, които използвам много тайно и които ще ми го предадат при първа възможност.

— Браво! Браво! Така че…

— Така че, понеже Пиер Льодюк е, така да се каже, централната фигура, към която водят всички усилия на преследвачите на прословутата тайна на Кеселбах… чрез Пиер Льодюк аз ще пипна рано или късно: първо, автора на тройното убийство, защото този нещастник е знаел мястото на Кеселбах в изпълнението на един грандиозен план, останал неизвестен до днес, и тъй като г-н Кеселбах е трябвало да намери Пиер Льодюк, за да изпълни този план, второ, аз ще пипна Арсен Люпен, тъй като Арсен Люпен преследва същата цел.

— Чудесно. Пиер Льодюк е стръвта, която Вие слагате на врага.

— И рибата кълве, господин председател. Току-що получих съобщение, че преди малко са видели подозрителен тип да се навърта около виличката, където се намира Пиер Льодюк под охраната на двама мои тайни агенти. След четири часа и аз ще съм там.

— А третият коз, Льонорман?

— Господин председател, вчера на адреса на г-н Рудолф Кеселбах пристигна писмо, което взех.

— Взехте ли го, много добре.

— … което отворих и задържах у мен. Ето го. Носи дата от преди два месеца, марка от Носа и следните думи:

„Добри ми Рудолф, па 1-ви юни ще бъда в Париж все така беден, както когато ми се притекохте на помощ. Но аз много очаквам от работата с Пиер Льодюк, която Ви посочих. Каква странна история! Намерихте ли го? Докъде стигнахте? Бързам да го науча.

Подпис: Ваш верен Щайнвег“

— А 1-ви юни — продължи г-н Льонорман — е днес. Възложих на един от моите инспектори да открие този Щайнвег и не се съмнявам, че ще успее.

— Аз също не се съмнявам — възкликна Валанглей, като стана — и Ви поднасям моите извинения, скъпи Льонорман, и скромното ми признание: бях готов да Ви изоставя… окончателно! Утре очаквам префекта на полицията и г-н Вебер.

— Знаех това, господин председател.

— Невъзможно!

— Ако не беше така, щях ли да си направя труда да дойда? Днес Вие виждате моя план за битката. От една страна, аз поставям капани, в които накрая убиецът ще се хване: Пиер Льодюк или Щайнвег ще ми го предадат. От друга страна, аз се въртя около Люпен. Двама негови агенти са на заплата при мен, и той си мисли, че те са най-верните му сътрудници. Освен това, работи за мен, защото и той преследва извършителя на тройното убийство. Само че той си въобразява, че ще ме изиграе, а то аз го изигравам. Следователно аз ще успея, но при едно условие.

— Какво е то?

— Да бъда с развързани ръце и да мога да действам според това, което налага момента, без да ме е грижа за обществото, което губи търпение и за моите шефове, които кроят интриги против мен.

— Разбрано.

— В такъв случай, господин председател, след няколко дни ще бъда победител… или мъртъв.

II

Сен-Клу. Малка вила, разположена на най-високата точка на платото до рядко използван път. Часът е единадесет вечерта. Г-н Льонорман остави автомобила си в Сен-Клу и като вървеше предпазливо по пътя, той се приближи към вилата.

Някаква сянка се появи.

— Ти ли си Гурел?

— Да, шефе.

— Предупреди ли братята Дудвил за моето пристигане?

— Да, стаята Ви е готова, можете да си легнете и да поспите… Освен ако не се опитат да отвлекат Пиер Льодюк тази нощ, а това няма да ме учуди след маневрата на оня тип, когото забелязаха братята Дудвил.

Те прекосиха градината, влязоха тихо и се качиха на първия етаж. Двамата братя Жан и Жак Дудвил бяха там.

— Има ли известие от принц Сернин? — ги попита той.

— Никакви, шефе.

— А Пиер Льодюк?

— Той лежи по цял ден в стаята на партера или в градината. Изобщо не се качва да ни види.

— По-добре ли е?