Ангел с часовников механизъм

сте се представили — отвърна хладно Теса. — Нима никой не ви го е

казвал?

Червенокосият мъж, който Уил бе нарекъл Хенри, размаха

кървящата си ръка и се усмихна кисело. Лицето му бе приятно, помисли си

Теса и почти съжали, че го е ухапала.

— Уил! Внимавай! — внезапно изкрещя младежът с кафявата коса.

Уил се завъртя, докато нещо прелетя във въздуха, пропусна на косъм

главата на Хенри и се удари в стената зад Теса. Бе огромен меден зъбец,

който удари стената с такава сила, че се заби в нея като нож в торта. Теса

се завъртя и видя как госпожа Блек приближава към тях с очи, горящи

като въглени на изпитото й бяло лице. Около дръжката на оръжието,

забито в гърдите й, играеха черни пламъци.

— По дяволите! — Уил посегна към дръжката на още едно от

остриетата, висящи на кръста му. — Мислех, че сме се отървали от това

нещо.

Госпожа Блек оголи зъби и скочи напред. Уил се отдръпна от пътя й,

но Хенри не бе така бърз. Тя го удари и го събори на земята. Вкопчена в

него като кърлеж, тя заби нокти в раменете му, ръмжейки като диво

животно. Той изкрещя.

Уил се завъртя вече с извадено острие. Той вдигна оръжието си и

извика:

— Уриел!

Мигновено камата грейна в ръцете му като факла. Теса отстъпи

назад към стената, когато той замахна надолу. Госпожа Блек отскочи и

протегна животинските си нокти към него...

И острието премина гладко през шията й. Напълно отделена от

тялото, главата й се търкулна на земята, а Хенри, погнусен и изцапан с

черна кръв, отблъсна с вик останките й от себе си и се изправи мъчително

на крака.

В стаята се разнесе ужасяващ писък.

— Нееееее!

Викът идваше от госпожа Дарк. Младежът с кафявата коса, който я

държеше, я изпусна с вик, когато тя избълва сини пламъци от ръцете и

очите си. Виейки от болка, той падна на една страна, а тя тръгна към Теса

и Уил.

Очите й горяха с черен пламък, като факли. От устата й със съскане

излизаха думи на език, който Теса никога не бе чувала. Звучеше като

пращенето на огън. Жената вдигна ръка и от дланта й изскочи синя

назъбена мълния. Уил с вик се хвърли пред нея, вдигнал сияйното си

острие. Мълнията отскочи от острието и се удари в една от каменните

стени, която грейна в неестествена светлина.

— Хенри! — извика Уил, без да отклонява поглед от госпожа Дарк. —

Заведи госпожица Грей на безопасно място. Бързо...

Ухапаната ръка на Хенри хвана рамото на Теса, а госпожа Дарк пусна

още една синьо-зеленикава мълния към нея.

Защо иска да убие мен? , зачуди се Теса, замаяна. Защо не се цели в Уил?

Тогава, докато Хенри я придърпваше към себе си, острието на Уил,

поело нов залп светкавици, се начупи и светлината се отрази в парчетата в

различни цветове. За момент Теса се вторачи в тях, потънала в странната

им красота... и тогава Хенри й извика да залегне.

Бе обаче прекалено късно. Едно от светещите парчета се заби в

рамото й с невероятна сила. Почувства се сякаш я е блъснал влак. Бе

изтръгната от хватката на Хенри, след което полетя, главата й се удари в

стената и пред очите й се спусна мрак.

Малко преди да изгуби съзнание, чу оглушителният смях на госпожа

Дарк.

3

Институтът

Любов, надежда, страх и вяра -

тези неща ни правят хора;

Те издават знак и характер.

Робърт Браунинг, „Paracelsus"

В съня си Теса бе отново вързана за тясното медно легло в Къщата

на мрака. Сестрите стояха приведени над нея и потракваха с дълги куки за

плетене, като се смееха на висок глас. Докато Теса ги наблюдаваше,

чертите им се промениха. Очите им потънаха навътре в черепите, косите

им опадаха, а по устните им се появиха шевове, които ги държаха

затворени. Теса нададе безмълвен писък, ала те не я чуваха.

Сестрите изчезнаха и над нея се появи леля Хариет, с лице,

потъмняло от треската, която я бе убила. Тя погледна Теса с огромна

тъга. — Опитах — каза тя, — опитах да те обикна. Но не е лесно да обичаш

дете, което дори не е човек...

— Дори не е човек? — попита непознат женски глас. — Ако не е човек,

какво е тя тогава, Енох?

В гласа прозвуча нетърпение.

— Как така не знаеш? Всеки е нещо. Момичето не може да е нищо...

Теса се събуди с писък. Взря се втренчено в сенките. Около нея

имаше само тъмнина. Едва се чуваше мърморенето на гласове. Опита се да