Ангел с часовников механизъм

след което вратата зейна отворена, а от краищата й се издигаше пушек.

— Ето как — отвърна Уилям, прибра странния предмет и махна с

ръка на Теса да го последва.

— Да тръгваме.

Незнайно защо тя се забави за миг и погледна назад към стаята,

която през последните два месеца бе неин затвор.

— Книгите ми... — промълви.

— Ще ви взема нови — нетърпеливо отвърна Уил и я избута в

коридора пред себе си, а после затвори вратата.

Хвана я за китката и се втурна надолу по коридора. След един завой

стигнаха стълбите, по които Теса бе слизала много пъти заедно с Миранда.

Уил взимаше по две наведнъж и я теглеше със себе си. Светещият камък,

който тя държеше в лявата си ръка, слабо осветяваше пътя им и хвърляше

сенки по стените, докато бягаха.

Някъде над тях проехтя писък. Теса позна гласа на госпожа Дарк.

— Открили са, че ви няма — каза Уил.

Бяха стигнали първия етаж и Теса забави ход, но бе дръпната от Уил,

който сякаш нямаше намерение да спира.

— Няма ли да излезем през вратата? — попита тя.

— Не можем. Сградата е обкръжена. Пред входа се е наредила цяла

редица от карети. Явно съм дошъл в неочаквано вълнуващ момент. —

Младежът отново заслиза по стълбите и Теса го последва. — Имате ли

представа каква е програмата на Сестрите за вечерта?

Тя поклати глава.

— Но сте очаквали някого, наричан Магистъра?

Вече бяха стигнали мазето и измазаните с хоросан стени бяха

отстъпили място на такива, съградени от влажни камъни. Без Миранда,

която да осветява с фенера си, бе изключително тъмно. Жегата ги

посрещна на вълни.

— В името на Ангела, тук е горещо като в деветия кръг на ада!

— Деветият кръг е студен — автоматично го поправи Теса.

Уил я погледна объркан.

— Моля?

— В Дантевия Ад — каза тя, — деветия кръг е студен, покрит с лед.

За един дълъг миг той остана втренчен в нея, после ъгълчетата на

устните му се извиха и той вдигна ръка.

— Дайте ми магическата светлина.

Тя го погледна неразбиращо и той изсумтя.

— Камъкът. Дайте ми камъка.

В мига, в който пръстите му се сключиха около камъка, светлината

отново грейна, блестейки между тях. За пръв път Теса видя, че на горната

част на ръката му има татуировка, нарисувана сякаш с черно мастило.

Приличаше на отворено око.

— А що се отнася до температурата в ада, госпожице Грей — рече

той, — позволете ми да ви посъветвам нещо. Красивият млад герой, който

се опитва да ви спаси от ужасяваща участ, никога не греши. Никога. Дори

да твърди, че небето е пурпурно и валят таралежи.

Той наистина е луд, помисли си Теса, но предпочете да задържи

мисълта за себе си, а и вече бе притеснена от факта, че той се бе устремил

към двойните врати, водещи към покоите на Сестрите на мрака.

— Не! — тя го хвана за ръката и го задърпа назад. — Не натам. Там

няма изход.

— И ето, че отново ме поправяте — Уил се обърна и забърза в

другата посока, към мрачния коридор, от който Теса винаги се бе бояла. Тя

преглътна и го последва.

Коридорът се стесни, когато навлязоха в него, а стените се

приближиха и от двете страни. Стана още по-горещо и косите на Теса

прилепнаха на мокри къдрици по врата и слепоочията й. Въздухът стана

плътен и труден за дишане. За известно време те вървяха, без да

приказват, но накрая Теса не се стърпя. Трябваше да попита, макар вече да

се досещаше за отговора.

— Господин Херондейл — каза тя, — моят брат ли ви изпрати?

Страхуваше се, че ще й отговорят нещо налудничаво, но вместо това

той само я погледна любопитно.

— Не знаех, че имате брат — отвърна той.

Сърцето й потръпна от тъпата болка на разочарованието. Знаеше, че

няма как Нат да го е изпратил, иначе Уил щеше да знае името й, но

въпреки това й стана мъчно.

— А допреди десет минути не знаех и за съществуването ви,

госпожице Грей. От два месеца съм по следите на едно мъртво момиче.

Била е намушкана и захвърлена на улицата да умре от загуба на кръв.

Бягала е от... нещо.

Коридорът се разклони и след кратко колебание Уил зави наляво.

— Имаше кинжал, напоен с кръвта й. На кинжала имаше символ, две

преплетени змии, захапали опашките си.

Теса потръпна. Захвърлена на улица да умре от загуба на кръв. Имаше

кинжал, напоен с кръвта й.

Тялото бе на Ема.

— Това е същият символ, който е нарисуван върху каретата на

Сестрите на мрака. Така наричам госпожа Дарк и госпожа Блек...

— И не само вие. Долноземците също ги наричат така — каза Уил. —

Открих това, докато разследвах значението на символа. Занесох ножа в

около стотина техни свърталища, надявайки се да намеря някой, който да

го разпознае. Предлагах възнаграждение в замяна на информация. Най-

накрая името на Сестрите на мрака стигна до мен.

— Долноземци? — повтори Теса объркана. — Тук в Лондон ли?

— Няма значение — отговори Уил. — В момента се хваля колко

добър следовател съм и предпочитам да не ме прекъсват, докато го правя.

Докъде бях стигнал?

— До кинжала... — започна Теса, когато в коридора проехтя познат

глас, висок и сладникав.

— Госпожице Грей?

Беше гласът на госпожа Дарк. Стелеше се по стените като пушек.

— Госпожице Греееей. Къде сиии?

Теса замръзна.

— О, Боже. Настигнаха ни.