Ангел с часовников механизъм

и по-силни от повечето хора. Умеем да се прикриваме с магически прах. И

сме особено умели в това да убиваме демони.

— Демони? Имате предвид, като тези от Ада?

— Има различни вярвания за това откъде идват демоните.

Единственото, което знаем със сигурност, е, че те са зли същества. Пътуват

през огромни разстояния, за да достигнат този свят и да се хранят от него.

Биха го унищожили напълно, изтребвайки всичко живо, ако не им

пречехме. — Гласът й звучеше напрегнато. — Както полицията пази

хората, така нашата работа е да ги пазим от демони и други

свръхестествени създания. Когато се случи престъпление в света на

сенките, когато Съглашението на нашия свят е нарушено, трябва да

разследваме станалото. Ние изпълняваме Съглашението дори само ако се

появи слух, че то е било нарушено. Уил ти е казал за мъртвото момиче,

открито в една уличка. Нейното тяло е единственото намерено, но имаше

много сигнали за други изчезнали хора. Носят се злокобни слухове за

младежи и девойки, изчезващи от улиците на по-бедните квартали на

града. Да се използва магия за убийство на човешки същества е нарушение

на Съглашението и е обект на нашето внимание.

— Господин Херондейл изглежда много млад за полицай.

— Ловците на сенки бързо порастват, а и Уил не бе сам в

разследването — Шарлот звучеше така, сякаш не желае да навлиза в

подробности. — А и ние не се занимаваме само с това. Ние съблюдаваме

спазването на Споразумението и изпълняваме Съглашението, което

повелява мир между долноземците.

Уил също бе използвал тази дума.

— Долноземци... те откъде идват?

— Долноземците са създания, които имат нещо свръхестествено в

произхода си. Вампирите, върколаците, феите и магьосниците — всички

те са долноземци.

Теса зяпна. Феите бяха създания от детските приказки, а вампирите

— герои от евтини романи на ужасите.

— Те съществуват?

— Ти самата си долноземец — каза Шарлот. — Брат Енох го

потвърди. Ала не знаем от какъв вид. Виждаш ли, магията, която

притежаваш, твоето умение, не е нещо, което обикновен човек би могъл

да направи. Не е дори нещо по силите на някой от нас, ловците на сенки.

Уил смята, че най-вероятно си магьосница. Аз също бих предположила

това, но всички магьосници имат отличителна черта, която потвърждава,

че са такива. Крила, копита, ципи между пръстите или, както бе в случая с

госпожа Блек — животински лапи с нокти. Ала ти имаш изцяло човешки

вид. И от писмата ти става ясно, че самата ти вярваш, че и двамата ти

родители са човеци.

— Човеци? — зяпна отново Теса. — Че какво друго биха могли да

бъдат?

Ала преди Шарлот да отговори, вратата се отвори и слабо, тъмнокосо

момиче с бяла шапка и престилка влезе вътре, като носеше поднос с чай,

който остави на масичката помежду им.

— Благодаря ти, Софи — каза Шарлот, като звучеше облекчена да

види момичето. — Това е госпожица Грей. Тя ще бъде наш гост тази вечер.

Софи изправи рамене, обърна се към Теса и направи реверанс.

— Мадам — каза тя и когато вдигна глава, Теса вися лицето й. Явно

някога бе притежавала голяма хубост — имаше ярки очи с лешников цвят,

гладка кожа и меки, деликатно оформени устни. Ала сега широк, блед и

набразден белег минаваше от левия ъгъл на устата и стигаше до

слепоочието, като разделяше бузата й на две, и превръщаше чертите й в

изкривена маска. Теса се опита да скрие шока от собственото си лице, но

разбра, че не е успяла, от начина, по който очите на Софи потъмняха.

— Софи — каза Шарлот, — донесе ли тъмночервената рокля, както

те помолих? Би ли я изгладила за Теса?

Прислужницата кимна, отиде към гардероба и се обърна към Теса:

— Позволих си да взема една от старите рокли на Джесамин за вас.

Дрехите, които носехте, бяха съсипани.

— Много благодаря — отвърна неловко Теса. Не искаше да се

чувства благодарна. Сестрите също се бяха престрували, че й правят

услуга, а в крайна сметка какво излезе...

— Госпожице Грей — погледна я сериозно Шарлот, — ловците на

сенки не са врагове на долноземците. Нашето примирие наистина е

деликатно, но по мое мнение трябва да се доверяваме на долноземците.

Нещо повече, мисля, че в тях е ключът към окончателната победа над

изчадията от демоничните измерения. Бих ли могла да сторя нещо, с

което да те убедя, че не възнамеряваме да те използваме?

— Аз... — Теса си пое дълбоко въздух — когато Сестрите на мрака за

пръв път ми казаха каква сила имам, реших, че са луди. Казах им, че такива

неща просто не съществуват. След това, когато се убедих, че съществуват,

помислих, че съм попаднала в някакъв кошмар. И тогава дойде господин

Херондейл. Той знаеше тайните на магията и имаше сияен камък. Реших,

ето, има някой, който ще ти помогне. — Погледна към Шарлот. — Ала вие

не знаете защо съм такава, дори не знаете какво съм. А щом дори вие

нямате представа...

— Знанието за това, какъв е светът, как изглежда в действителност,

е... трудно — каза Шарлот. — Повечето хора никога не научават истината.

Повечето не биха могли да я понесат. Ала аз прочетох писмата ти. Знам, че

си силно момиче. Преживяла си неща, които биха убили друг.

— Нямах никакъв избор. Направих го заради брат си. Те щяха да го