Ангел с часовников механизъм

надвисва Ужас, изтъкан от мрак.

Уилям Ърнест Хенли, „Invictus"*

* Превод Ивайло Динков.

— Сестрите биха искали да ви приемат в покоите си, госпожице Грей.

Теса остави книгата, която четеше, на нощната си масичка и се

обърна към Миранда, която стоеше на вратата на малката й стая, точно

както правеше всеки ден по това време, носейки едно и също съобщение.

Теса й отговаряше да я изчака в коридора и Миранда излизаше от стаята,

за да се върне със същите думи десет минути по-късно. Ако след няколко

опита Теса не дойдеше доброволно, Миранда я сграбчваше и завличаше

насила надолу по стълбите към горещата, смрадлива стая, в която я чакаха

Сестрите на мрака.

Това се случваше всеки ден през първата седмица от престоя на Теса

в имението, което наричаше Къщата на мрака, докато един ден тя не

разбра, че няма смисъл да се противи и да хаби сили. Сили, които бе по-

добре да бъдат съхранени за по-подходящ момент.

— Един момент, Миранда — каза Теса. Слугинята направи

непохватен реверанс и излезе от стаята, като затвори вратата зад гърба

си. Теса се изправи и огледа малката стаичка, станала неин затвор през

последните шест седмици. Тя бе тясна, с тапети, изрисувани с цветя и

почти никаква мебелировка. Имаше само една обикновена чамова маса с

бяла покривка, на която се хранеше, тясно месингово легло, на което

спеше, напукан умивалник и порцеланово гърне за ежедневната хигиена,

рафт на прозореца, върху който да поставя книгите си и на който всяка

сутрин издраскваше резка, за да отброява отминаващите дни.

Тя прекоси стаята, за да отиде до огледалото и приглади косите си.

Сестрите на мрака, както всъщност те самите предпочитаха да се наричат,

искаха тя да е спретната, макар друго във външния й вид да не ги

интересуваше. Това не бе толкова лошо, тъй като отражението, което

видя, когато се погледна в огледалото, я накара да потръпне. Овално,

бледо лице, с дълбоки сиви очи, измъчено и без надежда в изражението.

Носеше грозна, черна старомодна дреха, която Сестрите й бяха дали

веднага след като бяха пристигнали. Въпреки обещанията им, куфарът с

багажа й така и не се появи повече. Сега тази дреха бе единствената, която

имаше.

Теса бързо отвърна поглед от огледалото.

Никога досега не й се беше налагало да се извръща от огледало.

Макар според всички Нат да бе наследил прословутата красота на майка

им, Теса бе съвсем доволна от външния си вид: кафява коса и спокойни,

сиви очи. Джейн Еър бе имала кафява коса, както и много други известни

героини. Освен това не бе толкова лошо, че е висока. Наистина бе по-

висока от повечето момчета на нейната възраст, но леля й Хариет винаги

казваше, че елегантната висока жена изглежда царствено.

Сега обаче в нея нямаше нищо царствено. Изглеждаше изпита и

опърпана като плашило. Зачуди се дали Нат би я познал, ако я види

такава.

Сърцето я заболя, като се сети за него. Нат. Той бе човекът, заради

когото правеше всичко това. Понякога й бе толкова мъчно за него, че се

чувстваше сякаш е глътнала натрошени стъкла. Без него бе съвсем

самичка на този свят. Нямаше си никой друг. Никой, който да го е грижа

дали е жива или мъртва. Понякога ужасът на тази мисъл заплашваше да я

завладее напълно, да я захвърли в бездънна яма на черен мрак, от който

няма измъкване.

Ако никой в света не го е грижа за теб, съществуваш ли наистина?

Ключалката изщрака и прекъсна мислите й. Вратата се отвори и на

прага се появи Миранда.

— Време е да дойдете с мен — каза тя — госпожите Блек и Дарк

чакат. Теса я погледна с неприязън. Не можеше да прецени на колко години

е Миранда. На деветнайсет? На двайсет и пет? Гладкото й, кръгло лице

сякаш нямаше възраст. Косата й, силно опъната назад, имаше цвета на

кална вода. Очите й бяха изпъкнали като на жабок и й придаваха

изражение, сякаш е постоянно изненадана. Теса реши, че трябва да е

роднина с кочияша на Сестрите, който имаше същият неестествен поглед.

Слязоха по стълбите заедно, като Миранда се тътреше с грубата си и

недодялана походка. Теса докосна с ръка верижката около врата си, от

която висеше механичният ангел. Направи го по навик, както правеше

всеки път, преди да види Сестрите на мрака. Някак се успокояваше от

чувството, което й носеше украшението, висящо на врата й, затова го

държа докато слизаха все по-надолу по етажите. Къщата на мрака беше на

няколко етажа, макар че Теса не бе видяла нищо от мрачното имение,

освен покоите на Сестрите на мрака, стълбите, и коридорите, по които

преминаваше към собствената си стая.

Най-сетне слязоха в мазето. То бе усойно и стените лепнеха от

неприятна влага, която очевидно не пречеше на Сестрите. Техният

кабинет бе право напред, след голяма двойна врата. В другата посока

тесен коридор чезнеше в мрака. Теса не знаеше накъде води, но нещо в

гъстите сенки я караше да се надява никога да не разбере.

Вратите към кабинета на Сестрите бяха отворени. Миранда не се

поколеба, а направо влезе. Теса я последва с огромно нежелание. Мразеше

тази стая повече от всяко друго място на света.

Вътре винаги бе горещо и влажно, като в блато, дори навън да бе